Изкуство

Картини за мечтатели

Да помечтаем заедно с романтиците

Днес ще помечтаем заедно с романтиците. Ще се изкачим на високи върхове, ще хвърлим поглед през прозореца и ще оставим погледа ни да се рее в далечината. Копнежът по непознатото, детското любопитство, красотата на най-съкровенните и интимни емоции - това са някои от ценностите, доминиращи през епохата на Романтизма. И наистина - за да бъдеш романтик, трябва да си мечтател. Нека сега чрез тези картини се потопим в света на Романтизма и да се почувстваме окрилени, да може да мечтаем смело и безкрайно. Ще се върнем назад във времето и ще се запознаем с един от най-ярките представители на Романтизма, а именно Каспар Давид Фридрих. 

Странник над море от мъгла - Каспар Давид Фридрих 

Немският художник е типичен пример за художник-романтик и като погледнем “Странник над море от мъгла” веднага разбираме защо. Плътната мъгла, обгърнала планинските върхове, здраво стъпилата на земята мъжка фигура на преден фон - това са елементи, които говорят за една загадъчност, за порив към неизвестното. Фигурата е с гръб към нас, а погледът на мъжа е насочен в далечината, към недостижимите на пръв поглед върхове. Когато погледнеш тази картина, се размечтаваш за изплаващите от мъглата планини, за гъстите гори и за свободата да скиташ из природата, да бъдеш един странник. Далеч от града, ежедневните му прищевки и всички ненужни малки неща, които затормозяват душите ни. 

И още ... 


Жена на прозореца - Каспар Давид Фридрих 

Това е може би една от най-реалистичните картини на Фридрих, но не се подлъгвайте. Тя крие същата емоция като другите негови творби. На картината е изобразена жена в една почти празна стая. Стените са голи, а единствените предмети  са бутилките на перваза на прозореца. Подобно на мъжа в “Странник над море от мъгла”, жената е нарисувана в гръб и се е втренчила през прозореца. През него виждаме пейзаж от бреговете на река Елба. Можем да видим и мачтите на две лодки, заобикалящата ги зелена тръстика. Отново присъства елемента на загадъчност, на замечтаност. Най-вероятно девойката се пита на къде ли плават тези лодки. Бленува да усети повея на вятъра, да чуе шума на тръстиките и да се радва на свободата си под синьото небе. 

И още ... 


Етапите на живота 

“Етапите на живота” е не само една фантастична романтична картина, но и една огромна алегория. В предишните картини усетихме порива да избягаш от затвореното ежедневие, да се отдадеш на емоциите си и да зърнеш истински красотата на природата. Е, тази картина загатва отново същото нещо, но и признава смъртността на човека. Говори, че колкото и да се опитваме да избягаме от всичко, не може да се откъснем от капана на времето. Някои критици смятат, че фигурите, изобразени на картината, са на самия Фридрих, на трите му деца и на двете му племеничета. Петте кораба на заден фон пак напомнят за пътуване, за несекващо любопитство и за желание да откриваш нови места и емоции. Ала те са и метафора за пътя на живота, който всеки извървява, откривайки нови и нови неща всеки ден. 

И още ... 


Изгревът на Луната над морето 

Луната е често срещан образ в Романтизма като цяло - не само в картини, но и в литературни произведения. Тя е носител на мистиката, на магията и на нощта. Това е времето, когато се зараждат всички непознати сили, които владеят човешкото въображение откакто свят светува. Затова и не е необичайно, че Каспар Давид Фридрих също си служи със символиката на луната и вместо един залез, каквото биха ни представили импресионистите почти век години по-късно, изобразява изгрева на Луната. На творбата виждаме и кораби, връщащи се в пристанището - отново смислово натоварен детайл, който ни загатва за пътищата на живота и за смисъла на живота като цяло. Тук има много широко поле за интерпретации, именно затова и картината е изключително смислена и всеки може да открие частичка от себе си в нея. 

И още ... 


Мъж и жена, наблюдаващи Луната

На тази картина пък е изобразена двойка, която сякаш е омагьосана от красотата на природата. Композицията ни е сравнително позната, с разликата че Фридрих използва по-тъмни тонове и влага малко повече динамика в изобразяването на пейзажа. Почти изкорененото дърво е нарисувано по диагонала, което веднага създава усещане за динамичност и движение. Мъжът и жената са с гръб към нас и са хванати в нежна прегръдка, гледат замечтано към Луната. Създава се чувство на мистика и загадъчност. Ние сами трябва да осмисли, през погледа на фигурите в картината, какъв е смисълът на творбата, какво значение влага художникът. Дали става въпрос за вечния контраст между смъртния човешки свят и необятността на природата и Вселената? Дали акцентът пада върху красотата на заобикалящия ни свят или върху неразгадаемия вътрешен космос на човешката душа? Вие сами преценете. Ще ви оставя да си помечтаете...

Автор: Маргарита Петрова

 

6 изложби, които да посетите през август