Изкуство

„Като трохи на прозореца“ в Младежкия театър

Малко представления разказват толкова проникновено, забавно и истински за онези моменти в нашия живот, когато просто не знаем накъде да продължим.

„Като трохи на прозореца“ в Младежкия театър

Една жена, която е объркала пътя… Малко представления разказват толкова проникновено, забавно и истински за онези моменти в нашия живот, когато просто не знаем накъде да продължим. И няма никакво значение дали основната ни сила в този свят е умът или добрият външен вид – в тази пиеса има примери и за двете и понякога нито едно от тях не е достатъчно. [[more]] Зад премиерата в Младежкия театър стоят имена на любими актьори, които и сами по себе си са достатъчни като препоръка – режисьор е Малин Кръстев, в двете главни женски роли са Станка Калчева и Силвия Лулчева. Като се добави авторът Нийл Саймън, както и преводът на Стайко Мурджев, очакванията основателно са високи. Още повече че става въпрос за любима пиеса на театъра, поставяна на сцената му три пъти – последно от Николай Бинев.

Това е една от малко познатите пиеси на Нийл Саймън – в родината му тя е играна сравнително кратко време и е екранизирана с много големи промени и добавен хепиенд. Сюжетът е вдъхновен от истински случай – животът на Джуди Гарланд и нейната дъщеря Лайза Минели, която непрекъснато се е опитвала да спаси майка си. Днес вече знаем, че в крайна сметка се е оказала в нейното положение.

Но да се върнем на историята. Певицата Евелин Мейра (Станка Калчева) се връща от клиника за лечение от алкохолизъм. Това може би не е първият й престой там и определено няма да е последният. В средата на живота си Евелин не е постигнала кой знае какво, а и малкото, което има, е разрушено от алкохола. Кариерата й е съсипана, детето й живее с баща си, случайните й любовници са негодници, а единствените двама души, които я разбират, са неуспял актьор хомосексуалист (Светослав Добрев) и вманиачена по своята увяхвяща хубост кокона (Силвия Лулчева).

Поведението на Евелин е неразумно, непредсказуемо и разрушително за нея и околните, но на фона на всичко това тя има изключително трезва преценка за света, дори и за себе си. Най-силните моменти в пиесата са именно тези монолози-откровения на героите, като тук специално трябва да отбележа Силвия Лулчева, която е просто великолепна. В отчаян опит да предпази майка си от поредния запой дъщеря й (Рая Пеева) идва да живее с нея. Това ще внесе доза нормалност в света на тези хора, за които животът едва ли ще се промени щастливо някога вече.

Нетипично за Нийл Саймън, това е доста мрачна драма, макар и разказана с типичното му чувство за хумор и реплики, от които залата непрекъснато избухваше в смях. Действието е малко тромаво на места, но това е поради вътрешното ни очакване нещо да се случи, нещо да се промени. Тук това просто не е възможно.