ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

„Като трохи на прозореца“ в Младежкия театър

„Като трохи на прозореца“ в Младежкия театър

Една жена, която е объркала пътя… Малко представления разказват толкова проникновено, забавно и истински за онези моменти в нашия живот, когато просто не знаем накъде да продължим. И няма никакво значение дали основната ни сила в този свят е умът или добрият външен вид – в тази пиеса има примери и за двете и понякога нито едно от тях не е достатъчно. Зад премиерата в Младежкия театър стоят имена на любими актьори, които и сами по себе си са достатъчни като препоръка – режисьор е Малин Кръстев, в двете главни женски роли са Станка Калчева и Силвия Лулчева. Като се добави авторът Нийл Саймън, както и преводът на Стайко Мурджев, очакванията основателно са високи. Още повече че става въпрос за любима пиеса на театъра, поставяна на сцената му три пъти – последно от Николай Бинев.

Това е една от малко познатите пиеси на Нийл Саймън – в родината му тя е играна сравнително кратко време и е екранизирана с много големи промени и добавен хепиенд. Сюжетът е вдъхновен от истински случай – животът на Джуди Гарланд и нейната дъщеря Лайза Минели, която непрекъснато се е опитвала да спаси майка си. Днес вече знаем, че в крайна сметка се е оказала в нейното положение.

Но да се върнем на историята. Певицата Евелин Мейра (Станка Калчева) се връща от клиника за лечение от алкохолизъм. Това може би не е първият й престой там и определено няма да е последният. В средата на живота си Евелин не е постигнала кой знае какво, а и малкото, което има, е разрушено от алкохола. Кариерата й е съсипана, детето й живее с баща си, случайните й любовници са негодници, а единствените двама души, които я разбират, са неуспял актьор хомосексуалист (Светослав Добрев) и вманиачена по своята увяхвяща хубост кокона (Силвия Лулчева).

Поведението на Евелин е неразумно, непредсказуемо и разрушително за нея и околните, но на фона на всичко това тя има изключително трезва преценка за света, дори и за себе си. Най-силните моменти в пиесата са именно тези монолози-откровения на героите, като тук специално трябва да отбележа Силвия Лулчева, която е просто великолепна. В отчаян опит да предпази майка си от поредния запой дъщеря й (Рая Пеева) идва да живее с нея. Това ще внесе доза нормалност в света на тези хора, за които животът едва ли ще се промени щастливо някога вече.

Нетипично за Нийл Саймън, това е доста мрачна драма, макар и разказана с типичното му чувство за хумор и реплики, от които залата непрекъснато избухваше в смях. Действието е малко тромаво на места, но това е поради вътрешното ни очакване нещо да се случи, нещо да се промени. Тук това просто не е възможно.

 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...