Тази картина е една от най-известните в света. За повечето почитатели на изкуството името на Казимир Малевич завинаги е свързано с „Черния квадрат“ – картината му от 1913 година, с която той поставя въпроси, на които още никой не е отговорил. Дали черният квадрат е знакът на космическата смърт. Дали това е жест на радикално отричане на всяка форма и смисъл. Дари в този край на познатото изкуство се крие ново начало, извън всяка форма на външния свят, пълно с безкрайни възможности. Самият Малевич нарича своя черен квадрат „нулевата форма“ в изкуството.
Не е случайно, че в годината на Русия във Великобритания, Тейт Модерн избира именно Малевич като знаков руски художник и прави най-голямата му ретроспектива от почти 30 години насам. Между 16-ти юли и 26-ти октомври в 12 зали на музея ще бъдат изложени над 200 картини и рисунки на Малевич, а също така керамика и скулптури. Този задълбочен поглед върху творбите на художника е възможен благодарение на музеи от Амстердам, Солун – (колекцията Костаки за която сме писали), Петербург, Ню Йорк и Париж – всички те са дали експонати от колекциите си.[[more]]Преди почти 100 години, през 1915 година, в Петроград, се провежда изложбата на руските футуристи “0,10“, на която Малевич представя за първи път картини в измисления от него стил „суперматизъм“. Много голяма част от картините от тази изложба са изгубени завинаги – съветската власт не е благосклонна към модерното изкуство. Тейт Модерн представя всички съхранени картини от тази изложба, на нея е посветена специална зала.
Но суперматизмът е само едната страна от гения на Малевич. Творчеството му обхваща творби, повлияни от най-различни течения в изкуството. Не малка част – от руските икони. От тях Малевич се учи да полага боята гладко и бед следи от мазките на четката, да рисува големи, празни цветни пространства в бяло, алено и златно.[[gallery]]За разлика от много свои колеги, след революцията Малевич не емигрира, а избира да остане в Русия и да рисува там. Той преподава в „Народното художествено училище“ във Витебск, оглавявано от Шагал. Живеейки във Витебск, Малевич дори замисля проект от картини, които да бъдат изложени по улиците на града и да са достъпни за всички.
В крайна сметка съветската власт забранява на художника да работи и той умира в немилост. Картините му за щастие имат по-добра съдба.
