ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Къде сбъркахме?

Къде сбъркахме?

Този панически въпрос си задават множество родители по света, както и героите в едноименния австрийски филм (четири номинации, оценка 6.5 в IMDb) на режисьорката Мари Кройцер.

Запознаваме се с три млади двойки добри (ама много добри) приятели от Виена с прилични доходи и престижни професии: къдравата, хаотична и очилата Стела (Вики Крипс) и отстъпчивият и добродушен (с "хипстърски мустак") Маркус (Марсел Мохаб), троснатата и стройна Инес (Пиа Хирцегер) и слабохарактерният и послушен Крис (Мануел Рубей), красивата и капризна французойка Миньон (Фелин Роган) и брадатият и също очилат чаровник Луис (Андреас Киндъл). Неусетно им идва времето за деца, те се раждат, а проблемите започват. "Животът ти е свършил, вече ти не си най-важен в него", простенва единият баща... Маркус е "помолен" да напусне и той спи в колата си, но продължава да досажда с демонстративната си любов на Инес. Миньон е "биофашист" (много се смях, когато на среща на родители се дискутираше дали в закуската да има стафиди, те съдържали... захар), защото не слага на дъщеря си дори памперс и тя се изхожда навсякъде, а Луис преглъща конфликтите. Стела има всичко, но "нещо не ѝ достига, нещо липсва" (вечният екзистенциален въпрос) въпреки "идеалността" на Маркус.

Една изневяра (не особено прикрита) и един инцидент (в който едното дете нахапва другото дотам, че то може да загуби окото си) по-късно, шестимата са пак заедно.

Природосъобразно живеене, "зелено", "био", въглеродни емисии, велосипеди, вярност, честност, приятелство, толерантност, любов - жалоните на това поколение, което не е кой знае колко различно. Щастието е абсолют, но повече мираж, отколкото действителност, а децата са повече безценно съкровище, отколкото бреме в преследването му.

Пък и щом си задаваш въпроса "Къде сбърках?", значи си на прав път.

Автор: Бистра Андреева