Мароканско-немският филм „Баба“ ("баща" на арабски) е едночасова история, илюстрирана само с музика без думи. Лаконична и страхотно изразителна, тя хвърля мост между пустинята и Берлин, изтъкан изцяло от звуци и символи.[[more]]Фолклорът или традиционните мотиви, които музикантите по света свирят, също като митовете и легендите разказват истории, които водят началото си някъде в далечни времена. В едно берлинско кафене възрастен арабин започва да свири на своята дървена свирка бавна и красива мелодия, която разказва история, стара като света. Или може би разказва за неговото детство…
В самотна шатра в пустинята красива зеленоока жена ражда две деца. Едното е кротко и по цял ден спи, увито в бяла пелена, другото е неспокойно и непрекъснато плаче, а майка му го разнася из пустинята в червен шал. Скоро става очевидно, че семейството няма храна за три гърла. От пустинята се появяват трима странници с даровете си, но скоро и те свършват. Майката трябва да реши кое дете да изостави. Изборът й пада върху по-любимото дете, красивото неспокойно момченце в червения шал. Но съдбата ще разпореди тя да загуби другото си дете, а момчето да остане с нея, буквално върнало се от онзи свят.
Разбираема за всеки история, която съдържа символи от няколко религии и напомня, че музиката е разбираем език, който свързва хората от векове.
