ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Киномания 2014: Невидимата жена / The Invisible Woman (2013)

Киномания 2014: Невидимата жена / The Invisible Woman (2013)

„Имате ли повече билети?“ – с този въпрос пред киното и с абсолютно пълна зала започна Киномания. Подобаващо начало. Същото би могло да се каже и за филма, с който открих фестивала тази година – втория режисьорски опит на любимия ми Рейф Файнс, със самия него в главната роля.

„Невидимата жена“ е история за последната любов на Чарлс Дикенс. В заника на живота си той се влюбва в 18-годишната дъщеря на своя стара приятелка и неочаквано среща взаимност. Не си представяйте Дикенс като грохнал старец – в наши дни бихме казали по-скоро „мъж в разцвета на силите си“. Писателят умира на 58 години и младата Нели е последната му голяма любов.Рейф Файнс признава, че твърдо е възнамерявал да не участва във филма и дори е наел актьор за главната роля, но в крайна сметка се е влюбил в образа на Дикенс толкова силно, че се е поддал на изкушението да го изиграе сам. Известно е, че приживе Чарлс Дикенс е бил истинска звезда в родината си. Мъж с огромен чар и добри актьорски умения, той обикалял страната със своите литературни четения до самата си смърт – в края дори със специално медицинско разрешение. Рейф Файнс е очаквано неустоим в ролята на Дикенс – човек, който се наслаждава на своята слава, живее с цялата си страст, със съпруга, която отдавна е просто домакиня, непривлекателна и кротка жена на средна възраст. Тогава се появява младата Нели – Фелисити Джоунс е като картина и филмът е пълен с близки планове на прекрасното й, невинно лице.

Пътят към една забранена любов в онези години е труден. Тя е отритната от обществото, той е заплашен да не го печатат повече. Дори помежду си двамата трудно показват истинските си чувства. Може би това е и най-хубавото във филма – абсолютно автентичната атмосфера на старомодна сдържаност и възпитание.

„Невидимата жена“ започва и завършва с Нели, надживяла своя кумир и любовник, омъжена и търсеща себе си в свят на успокояваща нормалност. Целомъдрен, съзерцателен и напълно английски – точно филм, какъвто очаквах от Рейф Файнс. 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...