Хотел „Крийон“ в Париж. Една красива жена на средна възраст отваря калъф с тайнствено съдържание, изважда от него снежнобели памучни ръкавици и започва да проверява с тях всяка видима повърхност в стаята за прашинки. Това е Ирене (Маргерита Буй), италианка, която има професия-мечта – проверява най-луксозните хотели в света за качество на обслужването, живее в тях и дори й плащат за това.[[more]]Благодарение на Ирене в течение на филма успяваме да видим отвътре половин дузина от най-известните хотели по целия свят, от Маракеш и Шанхай до Париж и Берлин. Очаквано, подобен живот си има и обратната страна. Ирене няма никакъв личен живот, апартаментът й е безупречно чист, почти празен, растенията са с окапали листа. Тя пътува сама, храни се сама, ходи сама на кино, невъзмутима, а когато е в настроение, вечеря в компанията на сестра си и семейството й или с най-добрия си приятел, с когото е имала връзка преди 15 години. Ирене е красива, безупречно облечена, може да говори с леден тон с мениджърите на най-скъпите хотели в света, но е почти неспособна да се справи с обикновени неща като това да утеши плачещата си петгодишна племенница или да приеме, че старият й приятел ще става баща.
Светът около нея неусетно се променя. Колежките й се омъжват и напускат, приятелят й очаква с нетърпение да види детето си, сестра й се бори да върне тръпката и емоцията в брака си, с пълното съзнание, че няма друга алтернатива, а една вечер случаен мъж при едно от пътуванията й отказва да прави секс с нея. Дали Ирене остарява или просто е прекалено сама? Поредицата от събития ще й помогнат да осъзнае, че самотата е нещо различно от това да си сам и че нейният път е ясен – нито по-добър, нито по-лош от този на другите.
Много симпатичен филм, красив и спокоен, с няколко награди в родната си Италия. Интересно е да се прочетат коментарите на американските критици за него – че нямало развръзка нито хепиенд, че не се случвало нищо с главната героиня. Да, това е филм встрани от холивудските канони. Понякога в реалността веригата от събития и анализи води до това, че нищо не се променя. Животът ни е онова, което имаме тук и сега. И то може да е напълно достатъчно.
