Изкуство

Киномания 2019: „Джуди“ някъде в края на дъгата

Филмът, който показва последните месеци от живота на легендарната Джуди Гарланд

Една от най-очакваните премиери на кинофестивала тази година безспорно бе тази на „Джуди“. Филмът, който показва последната година на легендарната Джуди Гарланд, месеците, в които тя се движи по ръба на отчаянието, нуждата си от любов и оцеляването след залязващата й кариера на суперзвезда. Признавам, че никога не съм харесвала Рене Зелуегър като актриса, но тук тя наистина е неузнаваема и в много моменти дори забравях, че гледам нея. Дали тази роля ще й донесе „Оскар“, защото напоследък се превърна в традиция биографичните филми да носят късмет на актьорите, които играят в тях, предстои да видим, но със сигурност я приближава изключително близо до мечтаната статуетка.

Тъмната страна от живота на артистите сякаш винаги вълнува повече не само сценаристите и режисьорите, но и публиката. Някъде над дъгата винаги искаме да ги разголим от звездния им статус и да ги свалим на земята, да видим, че са точно като нас – с всички страхове, неволи и пропадания, през които всички преминаваме. Може би защото „на върха е самотно и студено“, както е казвала самата Гарланд. Дори и онези откраднати моменти във филма, които припомнят за невръстната Джуди, пристъпваща плахо на снимачната площадка на „Магьосникът от Оз“ (филмът, който я прави истинска звезда), ни разкриват лишенията и липсата на детство на едно малко момиче в света на бляскавия Холивуд. Дори и тогава този блясък е детрониран, може би за да оправдае пристрастяването й към лекарствата, алкохола и опитите за самоубийство по-късно.

Това пристрастяване обаче не е показано толкова натрапващо, толкова обезкуражаващо във филма. Напротив, ние виждаме Джуди, майката, която въпреки че е останала без дом, иска да бъде с децата си; Джуди, звездата, която, за да им даде шанс за по-добър живот, заминава на последното си турне в Лондон; Джуди, жената, която винаги има нужда от любов, не само от тази на публиката, но и от тази на мъжа, който иска да я държи за ръка. Защото, както казва и във филма: „Аз съм Джуди Гарланд само за един час“.

Отвъд дъгата тя просто е едно момиче, което иска момче, което да я обича. Точно това я отвежда в обятията на петия й съпруг Мики, точно по време на престоя й в Лондон. Поредният опит за щастие, поредният опит за оцеляване на една жена, която има нужда някой да събере парчетата на разбития й живот. Да ги залепи, за да намери сили да излезе на сцената и да се „захрани“ още малко от любовта на публиката, която да запее в един глас с нея Somewhere Over the Rainbow. Тогава, когато тя вече е останала без глас, без надежда и без обятията, в които може да търси спасение.

 

Рене Зелуегър и магията на голямата Джуди Гарланд