Изкуство

Киномания: „Далида“ или музиката вместо всичко

Eдинствената й любов е музиката и в нейния живот тя е вместо всичко.

Киномания: „Далида“ или музиката вместо всичко

„Животът трябва да е път към любовта“, казва Далида във филма на един от любимите си мъже. Нейният, известно е, не е. Далида е една от най-обичаните и най-нещастните певици на Франция и този филм по удивителен начин разкрива тези две страни на нейната съдба.

Режисьорката Лиза Азуелос казва, че в момента, в който е видяла манекенката Свева Алвити, е спряла да търси изпълнителка за главната роля. Приликата наистина е изумителна. Дотолкова, че според някои от статиите за филма дори не е ясно дали Алвити изобщо може да играе или просто е съвършената имитаторка. Така или иначе това е филм, който разчита на имитацията и всичко в него е създадено да разкаже живота на Далида с най-голяма точност. Не само главната героиня, но и близките й хора са избрани възможно най-подобни на вид, а костюмите и обстановката са абсолютно автентични. [[more]] Далида е звезда в продължение на 30 години. Тя е първата изпълнителка, която получава диамантена и платинена плоча за броя на продадените албуми, а името й е по-известно от това на всички френскоезични изпълнители. Винаги безупречна, всеотдайна в работата си и автор на песните си – което аз, признавам си, не знаех – тя успява да изгради кариера само с помощта на брат си и собствената си безкрайна работоспособност.

Зад кулисите Далида е объркана жена с нещастно детство, чиито мъже умират трагично и която не може да намери мястото си. В някаква обърната към детството и католицизма част от себе си Далида иска да бъде обикновена жена с дом и мъж, но всичко случило се с нея доказва невъзможността това да се случи. Мъжете я обожават и мразят едновременно, защото тя всъщност няма нужда от тях, единствената й любов е музиката и в нейния живот тя е вместо всичко.

Ако не беше истина, този филм вероятно би изглеждал прекален, но всъщност животът на Далида е бил точно такъв.

Впрочем такава остава тя и след смъртта си. Гробът й се намира на Монмартр и там сред скромните сиви гробници се откроява паметникът й – в цял ръст, в естествен размер, с официална рокля и огромната коса, разпиляна по гърба й, гърдите изнесени напред, Далида всеки момент ще запее. Завинаги красива… може би това е точно съдбата, която тя би искала.