ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Киномания: „Мадам Хайд“ и чувството за хумор на Изабел Юпер

Киномания: „Мадам Хайд“ и чувството за хумор на Изабел Юпер

Тя е абсолютно най-любимата ми актриса. И само тя може, след като миналата година спечели почти всички филмови награди за „Тя“, включително номинация за „Оскар“, да избере следващият й филм да бъде странен, фестивален и гарантирано неуспешен финансово. Просто така, за да се забавлява. Защото ми се струва, че Изабел Юпер се е забавлявала доста, снимайки „Мадам Хайд“, още повече че това е вторият й филм с режисьора Серж Бозон и първият е също така смахнат и абсолютно неуспешен финансово. Мадам Джекил е учителка по физика в гимназия в предградията на Париж, в която повечето ученици имат непроизносими арабски или африкански имена. За повече от 30 години педагогическа дейност мадам Джекил е научила всички тънкости на физиката, но не и тайната как да накара учениците да я слушат или да харесват предмета й. Това непрекъснато я подлага на подигравки, проверки от инспектори и обсъждания на педагогическия съвет. Изабел Юпер е абсолютно прекрасна в ролята на уязвима и деликатна жена, в която някъде дълбоко клокочи скрита ярост – в един момент тя се скрива зад кофите за боклук, за да крещи.

Един ден по време на лятна буря мадам Джекил е ударена от мълния и се превръща в мадам Хайд – странен сомнамбул, светеща фигура на жена, която изпепелява всичко, което докосне. На пръв поглед това са нощни бълнувания, но на практика и самата мадам Джекил се променя постепенно и се превръща в учителката, която винаги е искала да бъде.

С изключение на няколко силни включвания на Ромен Дюри в ролята на директора и на Хосе Гарсия като съпруга, Изабел Юпер е в центъра на всяка сцена от филма, безупречна. Специално внимание заслужават костюмите (художник по костюмите е Делфин Капосела), които са точен барометър за случващото се във всеки един момент.

Това определено не е сред шедьоврите във филмографията на Изабел Юпер, но има няколко добри сцени, интересни наблюдения върху образователната система във Франция и е доказателство, че Изабел може да играе всичко. Но това може да се докаже и с доста други, по-силни заглавия.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...