Тя е абсолютно най-любимата ми актриса. И само тя може, след като миналата година спечели почти всички филмови награди за „Тя“, включително номинация за „Оскар“, да избере следващият й филм да бъде странен, фестивален и гарантирано неуспешен финансово. Просто така, за да се забавлява. Защото ми се струва, че Изабел Юпер се е забавлявала доста, снимайки „Мадам Хайд“, още повече че това е вторият й филм с режисьора Серж Бозон и първият е също така смахнат и абсолютно неуспешен финансово. [[more]] Мадам Джекил е учителка по физика в гимназия в предградията на Париж, в която повечето ученици имат непроизносими арабски или африкански имена. За повече от 30 години педагогическа дейност мадам Джекил е научила всички тънкости на физиката, но не и тайната как да накара учениците да я слушат или да харесват предмета й. Това непрекъснато я подлага на подигравки, проверки от инспектори и обсъждания на педагогическия съвет. Изабел Юпер е абсолютно прекрасна в ролята на уязвима и деликатна жена, в която някъде дълбоко клокочи скрита ярост – в един момент тя се скрива зад кофите за боклук, за да крещи.
Един ден по време на лятна буря мадам Джекил е ударена от мълния и се превръща в мадам Хайд – странен сомнамбул, светеща фигура на жена, която изпепелява всичко, което докосне. На пръв поглед това са нощни бълнувания, но на практика и самата мадам Джекил се променя постепенно и се превръща в учителката, която винаги е искала да бъде.
С изключение на няколко силни включвания на Ромен Дюри в ролята на директора и на Хосе Гарсия като съпруга, Изабел Юпер е в центъра на всяка сцена от филма, безупречна. Специално внимание заслужават костюмите (художник по костюмите е Делфин Капосела), които са точен барометър за случващото се във всеки един момент.
Това определено не е сред шедьоврите във филмографията на Изабел Юпер, но има няколко добри сцени, интересни наблюдения върху образователната система във Франция и е доказателство, че Изабел може да играе всичко. Но това може да се докаже и с доста други, по-силни заглавия.
