ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Киномания, начало: „Безкрайната градина“ на Галин Стоев

Киномания, начало: „Безкрайната градина“ на Галин Стоев

София е един красив зелен европейски град. Мисирков и Богданов са оператори от световна класа. Може би тези два факта са били известни на част от публиката и преди да гледаме този филм, но той ги доказа убедително. Така 31-вата Киномания в София беше открита с един филм, напълно достоен за града и събитието.

„Безкрайната градина“ е вариация върху пиесата „Приятнострашно“ на Яна Борисова. Режисьорът Галин Стоев е заменил в екранизацията популярните театрални актьори с млади красиви лица – Мартин Димитров, Елица Матева, Димитър Николов и Глория Петкова, като последните двама са истинско откритие, поне за мен – талантливи и одухотворени. Във филма участва в последната си роля и Никола Анастасов, но присъствието му е по-скоро почетно, както и се полага за ветеран на неговата възраст.

Разказана в рамките на нашия град, историята на двамата братя и любимите им жени придобива едновременно конкретност – излишно подчертана с привнесените политически елементи, и определена романтика, свързана със самия град и с неговите стари къщи и градини, пълни с неразказани истории. Това е историята на една любов – пише го навсякъде в анонсите на филма. Така е, историята е за любовта на двама братя, много близки и много различни, към една жена, която си има тайна градина. В пиесата градината е наистина тайна, тя е невидима и е нещо като мечта, символ на бягството от света в един рай, където са допуснати малцина. Във филма градината е истинска, тя е макет на градина и въпреки своето съвършенство това е просто вещ, а опредметяването на мечтата винаги е разочароващо.

Обичам много всички пиеси на Яна Борисова и вероятно затова очакванията ми към филма бяха доста завишени. Същевременно нямах никакви съмнения, че Галин Стоев ще ги оправдае. Трябва да призная, че съм разочарована, основно по две причини. Първата е именно буквалността на историята, прекалено подробното обясняване на всяка случка и действие, което е в контраст с иначе толкова прекрасната обстановка и романтичността на идеята за градината. Второто е изобщо решението пиесата да се превърне в някакъв безкраен монолог на главния герой, впрочем не достатъчно талантлив да се справи с подобен дълъг и нарицателен текст. В замяна на това пък главната героиня непрекъснато мълчи, доста неизразително, и на фона на подобно неприветливо държание повсеместното влюбване в нея изглежда леко комично.

Разбира се, театърът и киното са напълно отделни изкуства, всяко със свой образен език и естетика. Затова решението може би е да се видят и двете – и филмът, и пиесата, и всеки да избере за себе си. В крайна сметка да се избира между две добри родни произведения на изкуството, винаги е малък празник.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...