Необикновена и забележителна жена, Пеги Гугенхайм е не просто една от най-ексцентричните персони на миналия век, но в много отношения личност, изпреварила своето време и налагаща стандартите си. Животът й се е случил така, както тя е пожелала и причините изобщо не са в нейното богатство или влияние. Пеги не е била нито толкова богата, нито толкова могъща, колкото ни изглежда днес.
Бях приятно изненадана от абсолютно пълната зала, но филмът напълно го заслужава – не само заради страхотната си героиня, но и защото е направен увлекателно и с любов към тази грозновата особнячка, променила света на изкуството завинаги.[[more]]Пеги е родена в семейство, обединило богатствата на две известни еврейски фамилии. Майка й е прочута ексцентричка. Баща й загива на „Титаник“, когато Пеги е 13-годишна, а братята му плащат за мълчанието на любовницата му, която е пътувала с него. Майката на Пеги няма понятие от финанси и скоро семейството е на ръба на банкрута. През целия си живот Пеги живее охолно, но съвсем не с мащабите на големите колекционери на изкуството и далеч по-бедно от чичовците си.
Това обаче е без значение. В нея има толкова страст и обаяние, че мъжете са в краката й, художниците й се доверяват и сами й предлагат творбите си. Пеги открива за света на изкуството Полак и Кандински – нейната галерия е първата, в която те излагат творбите си. Гугенхайм организира първата в САЩ колективна изложба само на жени-художнички. На снимките и архивните кадри я виждаме по изложби, търгове на изкуство и изложения – единствено дамско присъствие, ексцентрична фигура сред десетки мъже в тъмни дрехи наоколо.
Мечтата й е да живее във Венеция и да има собствен музей. Успява да сбъдне и двете, като 30 години живее в действащ музей – къщата й е отворена за посещения още през 1951 година. Днес това е един от трите най-посещавани музея на Венеция. Вероятно мнозина са били там, разхождали са се из стаите, обитавани от Пеги, и са се поклонили на гроба й в градината – една велика дама, пристрастена към изкуството.
