ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Киномания: „Сбогом, Кристофър Робин“

Киномания: „Сбогом, Кристофър Робин“

Как се пише любов? – попита Прасчо.
Тя не се пише, тя се чувства... – отвърна Пух.

 

„Сбогом, Кристофър Робин“ наистина ме впечатли. Тъжен, красив и магичен филм.

Това е филм за връзката на един баща с неговия син. Признавам си, аз никога не съм знаела истинската история зад Мечо Пух, Алън Милн и Кристофър Робин. Винаги съм си представяла, че това са приказки, които известният писател е измислял за детето си, разказвал му ги е вечер пред камината или за лека нощ, а по-късно е решил и да ги публикува в книга. Историята, показана във филма и преплитаща в себе си фактология (повече) и фикция (по-малко), обаче е по-различна.  Още в началото искам да спомена имената на актьорите, защото те са меко казано перфектни в ролите си: Донал Глийсън като А. А. Милн, Марго Роби като съпругата му Дафни, Кели Макдоналд като бавачката Олив, Уил Тилстън (прелестно дете) като малкия Кристофър Робин, Алекс Лоутър като порасналия Кристофър Робин и Стивън Кембъл Мур като илюстратора Ърнест Шепърд.

Именитият драматург се е завърнал от фронта, а участието в Първата световна война е оставило дълбока рана в психиката му – А. А. Милн, наричан от всички просто Блу, страда от посттравматично разстройство. След година съпругата му Дафни ражда момче, чието пълно име е Кристофър Робин, но което всички наричат Били или Били Мун (Мун е неточно произнесената от детето фамилия Милн). Семейството, въпреки несъгласието на Дафни, се мести от Лондон в Източен Съсекс.

Грижите за Били са поверени изцяло на Олив, неговата бавачка. Детето получава много повече любов, ласка и подкрепа от нея, отколкото от майка си. Дафни много тежко преживява факта, че е родила момче, а не момиче (момчетата отиват на война, момичетата – не) и заявява, че не може да го обича. Но от друга страна, именно тя му подарява плюшените играчки – мечок, магаренце, тигър, прасенце, голямо и малко кенгуру.

Десислава е момиче, което обича думите – да преоткрива и скрива в тях себе си и всичко. Започва да ги записва, за да не пропусне някой нов ред, многоточие или отклонение. Обича също цветя (в градини), френски прозорци, океан, чай, малини, цвят екрю и вино. И да пътува много обича. Отбелязва синхроничностите по пътя си и така е сигурна в посоката. Има всичко, за което е мечтала, но не спира,...