История, достойна за сбогуване с легенда и снимана така, че Робърт Редфорд е в кадър през цялото време, все така обаятелен, макар и вече много, много стар.
Героят на Редфорд – очарователен банков обирджия на име Форест Тъкър – е реално съществуващо лице, вече покойник, обирал банки до 78-годишна възраст и бягал успешно от затвора 18 пъти. Разказана по този начин, историята му звучи почти романтично и точно така я е пресъздал и сценаристът и режисьор на филма Дейвид Лауъри. Както самият той казва, идеята му е била да разкаже за живота на Тъкър така, както той самият е гледал на себе си – джентълмен, романтик, авантюрист. Роля, перфектно скроена за Робърт Редфорд.
Впрочем това не е точно случайност. Дейвид Лауъри е знаел предварително, че това ще е последната роля на Редфорд и е написал филма така, че това да е лебедовата песен на един от най-големите джентълмени, романтици и авантюристи в киното. Целият филм е пълен с препратки към предишните роли на Редфорд или онова, което бихме очаквали и искали той да изиграе за нас – още един, последен път.
Редфорд с мустаци, безупречно елегантен (убедена съм, че периодът на 80-те е избран именно заради любимите му костюми), със старомодно дълга коса, ретро автомобили и заобиколен от страхотно подбрани актьори във всички поддържащи роли – Сиси Спейсик като последната му любима, Кейси Афлек, просто роден да играе отегчено ченге, Дани Глоувър и Том Уейтс като старчета разбойници и дори чудесната Елизабет Мос в малка, но важна роля като дъщерята на Тъкър.
Филмът е съставен от елементите на идеалната Редфордова киноистория – има екшън, хумор, малко любов, малко разговори за живота, малко тъга и липсва „хепиенд“. Разбира се, искаше ми се да е два пъти по-дълъг, но трябва да призная, че и така съм доволна. Историята завършва с усмивка и лека тъга и вероятно точно така трябва да се сбогуваме с любимите си актьори.
За нас беше удоволствие, мистър Редфорд!
