Замислен, развеселен и стреснат – ето така трябва да си тръгва зрителят от всеки кинофестивал, и филмът на Брюно Дюмон е абсолютен образец на фестивално кино в този смисъл. Селектиран в Кан, където режисьорът два пъти е печелил Гран при, това е киноразказ извън всякакъв жанр и смислен наратив, затова пък абсурден и забавен, пълен с великолепни актьори, които очевидно с удоволствие се правят на луди. [[more]] Брюно Дюмон е снимал филма в родния си край в Северна Франция – Нор-Па де Кале. Невероятно спокойният и красив пейзаж безспорно е едно от главните действащи лица в историята. Там, в малкото рибарско селце Сен Мишел, живее семейство Брюфор – бедни рибари с четирима синове, до един с неописуеми физиономии и впрочем непрофесионални актьори. Семейството се прехранва с туристите – в смисъл както преносно, събирайки малка такса, за да ги превозва през залива, така и съвсем буквално, чрез канибализъм. При това Брюфор ядат човешкото месо сурово и в сцените с малките деца, глозгащи кървави кокалчета, има нещо колкото ужасяващо, толкова и истерично смешно.
Високо над залива в абсурдна вила в египетски стил всяко лято почива богатото семейство Ван Петегем – женени помежду си братовчеди, като едното им дете, Били, е ту момиче, ту момче. Ван Петегем са облечени винаги в бяло, с дълги ръкави, воали и чадърчета, а телешкият им възторг пред пейзажа, всяка птичка и цветенце е просто неудържим. Фабрис Лукини, Валерия Бруни-Тедески и особено Жулиет Бинош преиграват с такава страст и удоволствие, че този филм си заслужава да се гледа само заради тях.
В търсене на изчезналите (изядени) хора наоколо обикаля абсурдна двойка полицаи – също непрофесионални актьори – които досущ приличат на Лаурел и Харди, а същевременно са глупави като Дюпон и Дюпон от комиксите за Тин Тин. Очевидно полицията няма да разкрие нищо, затова пък след точно два часа екранно време става безпощадно ясно – хората винаги са били, са и ще бъдат непредсказуеми, загадъчни и смешни.
