ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Клетниците

Клетниците
„Дотогава, докато по силата на установените закони и нрави ще съществува социална обреченост, която изкуствено създава пъклени условия в разцвета на цивилизацията, ... дотогава, докато на земята ще съществува мрак и нищета, подобни книги няма да бъдат може би безполезни.”
Виктор Юго, Отвил-Хаус,
1 януари 1862 г.

Учудих се колко много хора в салона снощи не знаеха за какъв филм са си купили билети. Дали заради тематиката, дали даради пеенето, мнозина напуснаха прожекцията още в самото начало. Дори да не си чувал за романа на Виктор Юго /което хем ми изглежда невъзможно, хем – напълно вероятно/, „Клетниците” пак звучи доста примамливо – много номинации за Оскар, с Хю Джакман и Ръсел Кроу... Но все пак, все пак – това е „Клетниците” – един от най-социалните и трагични романи, които човек може да прочете.

Въпреки че съм голям почитател на романа и на предишните му екранни версии, трябва да призная, че се развълнувах от мюзикъла много повече отколкото очаквах. Не си представях как Хю Джакман ще се справи с Жан Валжан, в чийто образ съм гледала мъже-канари като Лино Вентура и Жерар Депардийо. Той не само се справя, но и създава един много истински и трогателен герой, който е в достойната компания и на Ан Хатауей, и на останалите актьори, сред които Саша Барон Коен и Хелена Бонъм Картър, прекрасни в ролята на съпрузите Тенардие.

Впечатляващ е подходът на „живо пеене”, в който се използват дублите пред камера, без допълнително озвучаване. Заради него или просто заради добрата игра, някои от сцените са буквално разтърсващи. Впечатляващи са и сценографията, костюмите и работата по декорите – всички те номинирани за Оскари. Малката Козет буквално копира оригиналните илюстрации на първото издание на Клетниците от 1862г. Гаврош, ех, Гаврош... - и от книгата, и от този филм, сцената с падането му за мен е покъртителна. Поплаках си, признавам си. Но, това все пак са „Клетниците”, нали? А когато отсъства реализмът на една класическа екранизация, но човек му е много по-лесно да се разчувства.

Вземете си носни кърпички.
 
 

Момиче с много имена – ако Левена ви е трудно, можете да я наричате Лена или Вени. Тези, които не чуват добре, може един-два пъти да се разминат и с Невена. Празнува имен ден на Цветница не защото така е решила, а защото баба й е от шопския край, където на „невен“ казват „левен“. За най-лесно – тя е Невена с „л“, но в никакъв случай не Невел...