Изкуство

Клод Моне и любимите ни градове, които живеят в нас

Моне не е рисувал само лилиите в Живерни.

Моне се смята за един от най-обичаните художници в историята на изкуството. Картините му са прекрасни и светли, а лилиите от градината му в Живерни са известни и на най-неизкушените зрители. Много по-малко популярни и изследвани са картините му, свързани с архитектурата, а всъщност къщите и градовете са важна тема в творчеството му през целия му живот.

Тази година Националната галерия в Лондон е посветила специална изложба на Моне. „Моне и архитектурата“ представя 75 картини, рисувани из цяла Европа. От първите години на Моне във френската провинция, когато той рисува пейзажи със стари църкви и каменни къщи, след това пътуванията му на юг, в Италия – най-вече в търсене на повече светлина, и прочутите рисунки на катедралата в Руан, на Лондон и Венеция.

Моне посещава Лондон няколко пъти и започва да рисува онова, което вижда от терасата на стаята си в хотел „Савой“. Една и съща гледка се повтаря в картините му, разпознаваема и до днес – силуетът на парламента и кулата с часовника „Биг Бен“, тогава все още съвсем нова.

Венеция е другият любим град на Моне, където той отново и отново рисува едни и същи пейзажи, но в различна тоналност. Също толкова любим сюжет е и катедралата в Руан. На изложбата има представени седем различни варианта на катедралата, а от картините му с Лондон – девет.

Има една основна причина Моне да е толкова влюбен в Лондон и Венеция и това е водата. За него водата е втори източник на светлина и неслучайно на всичките му картини има вода, в която се пречупва светлината и се отразяват постройките. Дори и френските му картини нерядко са до вода – по крайбрежието или при езерото в Живерни. Повечето картини просто излъчват светлина, точно каквато художникът я е видял и я е претворил за вечността, но някои са в странно лилави, розови и жълти цветове. Имах късмета да съм с приятелка художничка на изложбата и я попитах защо някои от картините са толкова странни и в цветове, които не съществуват в реалността. Тя ми отговори кратко:

„Защото така е пожелал.“

И дори за онези, които няма да стигнат до Лондон до края на юли и няма да видят тази удивителна изложба, това е най-важният урок на Моне – любимите ни градове живеят в нас с цялото многообразие на цветове и светлина, които ние сами сме им дали. Всяка среща с тях може да е удивителна и да ни разкрие напълно неочаквани ракурси към отдавна познати места. Достатъчно е просто да се спрем и да им позволим.