ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Ключът на Сара

Ключът на Сара

Историята може би е истина… би могла да е истина, сред всички подобни истории – През 1942 година в окупирания Париж десет годишната Сара и семейството й са депортирани, а малкото й братче остава скрито у дома – заключено в един шкаф. Историята на това семейство потъва сред хилядите анонимни, унищожени в лагерите съдби, а в парижкия апартамент се нанасят французи, само месец след като целият квартал е "освободен" от евреите. Шейсет години по-късно една жена, журналистка, влиза в този апартамент, решена да узнае историята му. И открива много повече, отколкото е очаквала…

Това е сюжетът на книгата „Ключът на Сара“ на Татяна Дьо Роне и на едноименния филм по романа. Не си купих книгата, защото историята ми се стори прекалено мелодраматична, но реших, че на филм подобен сюжет би подхождал повече. Още повече филм с Кристин Скот Томас – никога не ме е разочаровал изборът й на роли. Така беше и този път.

Признавам честно – филмът е мелодраматичен и сълзлив, на моменти малко прекалено. Затова пък е направен в най-добрите традиции на жанра, интересен, красив и вълнуващ, достатъчно динамичен, за да се гледа на един дъх и достатъчно съзерцателен, за да може зрителят да съпреживее и осмисли въпросите, които историята му задава. А те не са малко и са важни – въпросите за избора, за силата на любовта към себе си и към другите, за възможностите ни да прощаваме и за нуждата да помним и да пресъздаваме отново миналото, но красиво и безсмъртно в децата ни. Приятен филм, може да помислите и да поплачете на него с удоволствие.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...