Изкуство

Ключът на Сара

Историята може би е истина… би могла да е истина, сред всички подобни истории – През 1942 година в окупирания Париж десет годишната Сара и семейството й са депортирани, а малкото й братче остава скрито у дома – заключено в един шкаф. Историята на това семейство потъва сред хилядите анонимни, унищожени в лагерите съдби, а в парижкия апартамент се нанасят французи, само месец след като целият квартал е "освободен" от евреите. Шейсет години по-късно една жена, журналистка, влиза в този апартамент, решена да узнае историята му. И открива много повече, отколкото е очаквала… Това

Ключът на Сара

Историята може би е истина… би могла да е истина, сред всички подобни истории – През 1942 година в окупирания Париж десет годишната Сара и семейството й са депортирани, а малкото й братче остава скрито у дома – заключено в един шкаф. Историята на това семейство потъва сред хилядите анонимни, унищожени в лагерите съдби, а в парижкия апартамент се нанасят французи, само месец след като целият квартал е "освободен" от евреите. Шейсет години по-късно една жена, журналистка, влиза в този апартамент, решена да узнае историята му. И открива много повече, отколкото е очаквала…

Това е сюжетът на книгата „Ключът на Сара“ на Татяна Дьо Роне и на едноименния филм по романа. Не си купих книгата, защото историята ми се стори прекалено мелодраматична, но реших, че на филм подобен сюжет би подхождал повече. Още повече филм с Кристин Скот Томас – никога не ме е разочаровал изборът й на роли. Така беше и този път.

Признавам честно – филмът е мелодраматичен и сълзлив, на моменти малко прекалено. Затова пък е направен в най-добрите традиции на жанра, интересен, красив и вълнуващ, достатъчно динамичен, за да се гледа на един дъх и достатъчно съзерцателен, за да може зрителят да съпреживее и осмисли въпросите, които историята му задава. А те не са малко и са важни – въпросите за избора, за силата на любовта към себе си и към другите, за възможностите ни да прощаваме и за нуждата да помним и да пресъздаваме отново миналото, но красиво и безсмъртно в децата ни. Приятен филм, може да помислите и да поплачете на него с удоволствие.