Изминаха 45 години от появата на "Кофи", а филмът си остава все така свеж и увлекателен въпреки наивността си и лесната предвидимост, задължителни за тогавашните евтини и снимани бързо в стил "Роджър Кормън" "B"-продукции, вървящи преди основната прожекция.
"Кофи" обаче, обожаван от Тарантино, който реанимира кариерата на Пам Гриър с "Джаки Браун", е първият от тези филми, който си извоюва престиж на първокласно "мейнстрийм" произведение и култов статус, за изненада дори на режисьора си Джак Хил, и то с жена звезда. Причината е изпълнението на Пам Гриър (догодина прави 70!) в главната едноименна роля на медицинска сестра, която отмъщава на виновните за пристрастяването към наркотиците на сестра си и превръщането ѝ в жив труп.
Екзотична и атрактивна стройна и висока абаносова красавица с повече индиански, отколкото африкански фини и интелигентни черти и пищни сластни форми, тя преминава през филма едновременно небрежно, самоуверено и с естествен чар, показвайки доста от тялото си (както и останалите актриси, има един женски бой, в който всички участнички остават топлес - това е характерно за времето си и за тези продукции), но и демонстрирайки ума и изобретателността си, докато изтребва дилъри, трафиканти, сводници, мутри, мафиоти. Накрая хвърля оръжието и се отправя към далечните и мъгливи неонови светлини.
Костюмите също са великолепни и блестящи, искрящи от ярки крещящи цветове и ексцентрична находчивост. Мъжете са клишета, малкото жени - също, но това се превръща в предимство. Изчистената и простичка история помaга на главната изпълнителка да блесне с талант и отдаденост и да остане в историята. Следва "Фокси Браун" по същата схема, а AMC често ни дава възможност да се насладим на филма.
Автор: Бистра Андреева
