ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Когато дъждът спря да вали

Когато дъждът спря да вали
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ
В една мрачна, футуристична стая (чудесна сценография на Чавдар Гюзелев) живее огорчен и мизерен във всеки смисъл на думата мъж, който не е виждал сина си от дете. След броени часове предстои същият този син, вече голям, да дойде на обяд. Междувременно става ясно, че годината е 2039-та, земята е пострадала от огромна екологична катастрофа, непрекъснато вали дъжд, сушата бавно изчезва под водата, а повечето животни са само спомен. Нищо чудно, че мъжът е толкова огорчен и мизерен - в подобни обстоятелства е трудно хората да са ведри и обичливи един към друг.
 
Така е, но само на пръв поглед. Историята на пиесата ни връща постепенно назад, чак до далечната 1968-ма година и влизането на танковете в Прага и ни разкрива драматичните и преплетени съдби на две семейства. Хората са се наранявали от край време, неразбирането е винаги смъртоносно – независимо дали е под киселинния дъжд на бъдещето или под слънцето на Австралия.
 
Някак си свикнахме да ходим на театър само за развлечение и сериозната история на „Когато дъждът спря да вали“ ме свари малко неподготвена. И същевременно ми припомни по един много убедителен начин, че театърът може да бъде истинско изкуство – сложно, смислено и концентрирано около една трагедия, която точно по Аристотел завършва с катарзис. Няма да пропусна и отличните актьори – Пенко Господинов, Ирини Жамбонас, Иво Аръков, Василена Атанасова, Петър Калчев, начело с великата Илка Зафирова. Истински хубав театър!
 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...