Изкуство

Когато Дженифър Хъдсън стана Арета Франклин

Нещо за гледане

Само преди броени дни беше дългоочакваната премиера на Respect – биографичният филм за Арета Франклин, носещ името на една от най-известните й песни. Лентата проследява нейната история от 10-годишно момиче-чудо до 30-годишна световноизвестна певица. Главната роля е поверена на талантливата Дженифър Хъдсън, която е избрана лично от самата Арета Франклин малко преди смъртта й. Певицата умира на днешната дата през 2018 година.

„Думите не стигат, за да изразя колко съм благодарна, че съм избрана от самата кралица да изживея още една мечта“, сподели Хъдсън в социалните мрежи, когато официално беше обявено, че тя ще се превъплъти в образа на Кралицата на соул музиката. Във филма участват и Мери Джей Блайдж, Форест Уитакър, Марлон Уейънс, Хедър Хийдли и други, а режисьорка е Лизъл Томи.

Зад блясъка на красивите рокли, които носи Арета Франклин, извисявайки невероятния си глас на световните сцени, животът на певицата бил изпълнен с физическо и сексуално насилие, липсата на свобода и емоционални празноти, които донякъде успявала да запълни с музика. Загубата на майка й, Барбара Франклин, още в ранна възраст дава тласък на поредицата от депресивни състояния, алкохолно опиянение и разрушителни отношения. Донякъде филмът открехва завесата към тези демони, които преследват певицата през целия й живот.

От амбициозния й и властен баща, който се опитвал да я превърне в чернокожата Джуди Гарланд, до срещата й с първия й съпруг Тед Уайт, който я тормозел и психически, и физически. Колкото по-известна ставала, толкова повече мъжете в живота й се опитвали да контролират и манипулират кариерата й, но в крайна сметка Арета успява да си извоюва независимостта, за да се превърне в певицата, която помним.

Сякаш няма по-подходящ избор от Дженифър Хъдсън за тази роля, която ни е зашеметявала и в други филми с невероятния си глас, а и помним, че тя влезе в историята като най-младата чернокожа актриса, печелила някога „Оскар“ за играта си в „Мечтателки“. Когато Арета Франклин я избира за ролята, двете започват да се чуват всяка седмица и макар да са родени с 40 години разлика, двете имали твърде много общи неща помежду си. И двете са родом от Средния Запад, и двете са започнали да пеят в хора на местните църкви за чернокожи, и двете са преминали през тежки загуби. В Хъдсън Франклин открива своята родна душа, които излива цялата си болка в музиката. Дженифър прекарва месеци наред в уроци по пиано и хореография, за да може напълно да се потопи в образа на Кралицата на соул музиката.

Дизайнерът на костюми Клинт Рамос пък създава близо 85 тоалета, вдъхновени от гардероба на певицата. „В известен смисъл облеклото за нея беше начин да изрази емоциите си, а не непременно личността си или чувство за стил“, казва Рамос пред Bazaar, като дълго време проучвал живота на Арета, за да може напълно да пресъздаде образа й чрез дрехите, които е носела. Отвъд отличителните блестящи рокли и пищните кожени палта на Франклин, филмът показва и консервативното й облекло на ранните й години, което отразява нейното духовно възпитание, за да отстъпи след това на нейната лична трансформация и повече бохемски почерк в стила й.

„Ние наистина виждаме човека зад гения, виждаме уязвимостта и колко много работа е необходима, за да станеш Арета Франклин. Харесва ми, че публиката може да види това. Харесвам и работата, която Дженифър свърши“, казва Рамос. Критиката е не по-малко впечатлена от преобразяването на Хъдсън, но самият филм предизвиква двуполюсни реакции относно представените биографични моменти.

 

„Джуди“ някъде в края на дъгата