Изкуство

Когато французите четат български автори

Кампанията се провежда по повод празника на славянската писменост и култура

Ние, българите, знаем, колко красив и ефирен е езикът ни в стиховете на Яворов, колко дълбоко докосват душата поемите на Лилиев и Дебелянов, колко увлекателно пишат съвременни автори като Георги Господинов и Захари Карабашлиев. Сега това ще могат да почувстват и французите. И то, докато си седят в домовете или четат на някоя пейка с кроасан в ръка.

По случай 24 май мащабна кампания на Българския културен институт в Париж популяризира съвременната ни литература в над 50 френски библиотеки. Инициативата „Пътешествието на българските книги” се провежда през април и май. Изданията са представени на френски език и могат да бъдат взети от читатели в градове като Ница, Париж, Тулуза, Страсбург, Лион, Марсилия и много други.

Десетки литературни центрове станаха партньори на мащабната акция на Културния институт на България във френската столица по инициатива на директора му Десислава Бинева. В част от градовете бяха организирани и тематични дни, които представиха получените книги. Любопитните читатели имаха възможност да се запознаят със специално подготвени материали с повече информация за авторите, както и кратка история на съвременната ни литература от последните десетилетия.

В „Пътешествието на българските книги“ са подбрани писатели и поети, преведени на френски, които са сред най-разпознаваемите нови български артисти на международната литературна сцена.

Така че отскоро на нощните шкафчета на французите стоят книги на талантливи български писатели като Георги Господинов, Виктор Пасков, Захари Карабашлиев, Капка Касабова, Ружа Лазарова, Аксиния Михайлова, Здравка Евтимова, Теодора Димова, Юлия Кръстева, Цветан Тодоров, Елица Георгиева, Велина Минкова и др. Сред пътуващите книги е и първата антология на българските поети символисти, в която са представени 14 автори. Сред тях – Димчо Дебелянов, Иван Андрейчин, Теодор Траянов, Сирак Скитник, Яворов, Лилиев, Смирненски и др.

Литературата и красивият език нямат народност. Понякога е нужно съвсем малко, за да могат книгите да надскочат държавниците граници и да достигнат до ценителите на високо-стойностния художествен език. Може би сега някъде там Пейо Яворов и Антоан дьо Сент-Екзюпери седят на една маса и се усмихват за това, че библиотеките са отворени прозорци към световната литература…

Библиотеката, в която не четем книги, а... хора!