ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Кой побеждава в „Битката между половете“

Безспорно най-актуалният филм на годината, Battle of the Sexes е сниман преди скандала с Харви Уайнстийн и създателите му вероятно не са и предполагали колко много смисъл и вдъхновение ще донесе техният филм на зрителите. Още по-хубаво е, че за разлика от много други филми, правени с цел да отговорят на определени тенденции или актуални теми, „Битката между половете“ е интересен, увлекателен и прекрасно изигран. В основата на сюжета стоят истински събития и истински хора, на които впрочем актьорите ужасно много приличат дори и физически. През 1973 г. тенисистът Боби Ригс – по онова време 55-годишен, но все още в отлична форма и истинска звезда в тениса, призовава на двубой Били Джийн Кинг – най-знаменитата американска тенисистка, с цел да докаже, че мъжете са и винаги ще си останат по-добри, по-силни и по-бързи от жените.

Били Кинг се съгласява да изиграят този мач и го бие – при това го бие и в трите сета, доказвайки на практика точно обратното на тезата на Ригс. Този двубой е наистина легендарен, при това не само в историята на тениса, но и на шоубизнеса изобщо – цялата организация е страхотно зрелищна, съпроводена с шоу подобно на това на Super Bowl. Мачът е гледан на живо от над 30 000 души на стадиона и 90 милиона по телевизията, 40 милиона от които в САЩ. Това е рекорд, който остава ненадминат чак до 2010 г.

В ролите на двамата тенисисти във филма са Ема Стоун и Стийв Карел – страхотно добри и абсолютно автентични, с безумни седемдесетарски костюми и прически. Останалите персонажи също са много интересни – позабравената и елегантно остаряваща Елизабет Шу в ролята на Присила, съпругата на Ригс, и очарователната Андреа Райсбъро като любовницата на Били – Мерилин.

По-голямата част от филма е посветена на прелюдията към мача – борбата на жените в тениса за равноправие, демонстративното напускане на федерацията, усилията им да наложат своята новооснована Women’s Tennis Association (WTA), първоначално спонсорирана от Virginia Slims. Деветте тенисистки в асоциацията сключват договори за символичната сума от 1 долар в знак на протест срещу неравенството в заплащането на мъжете и жените състезатели. През 1972 г. Били Кинг печели турнира US Open и получава 15 000 долара по-малко от мъжа шампион. Тя обявява, че повече няма да участва в турнира и на следващата година наградният фонд за двата пола е изравнен, за първи път в света на големия тенис.

Разбира се, както подобава на холивудски филм, историята е леко захаросана, особено личният живот на Били. Това може би е оправдано, за да остане акцентът върху усилията й на корта.

Забавен, зрелищен и поучителен – този филм ни напомня, че зад еманципацията и равноправието стоят смели жени като Били Кинг. Аз лично никога не бях чувала за нея, но няма да забравя името й.

 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...