Изкуство

„Колко е важно да бъдеш сериозен (години по-късно)“

Продължение на известната история на Оскар Уайлд

„Колко е важно да бъдеш сериозен (години по-късно)“

Ако Оскар Уайлд се комбинира със сериала „Ало, ало“, ще се получи нещо като тази пиеса – абсурдна и ексцентрична комедия на ситуациите, в която дребни английски аристократи със закопчани сака и съпругите им с рокли за чай и брошки седят в салона с тенджери върху главите против бомбардировките и злословят по адрес на роднините в провинцията.

Пиесата „Колко е важно да бъдеш сериозен (години по-късно)“ е написана от американеца Том Томас като продължение на известната история на Оскар Уайлд – действието се развива 34 години по-късно със същите герои. Критиката признава, че Томас на места е уловил доста добре специфичния хумор на автора, както и неговото остроумие, но тези места всъщност не са много, а и подобно признание звучи по-скоро като „можеше и по-зле“.

Абстрахирайки се от оригинала, което е единственият начин да се оцени постановката, без над нея да надвисва сянката на Уайлд, това е една прилична, типично британска комедия. Тя, разбира се, малко напомня на най-добрите образци на Оскар Уайлд, но затова пък прилича много на „Капан за мишки“ или на вече споменатия сериал (и постановката) „Ало, ало“, тъй като действието се развива по същото време.

Пиесата започва 34 години по-късно в дома на Алджи и Гуен, които не са се виждали с Ърнест (братът) от деня на сватбата. Всъщност този ден се е оказал двойно критичен за братята – единият е избягал с годеницата на другия, а последният е взел изоставената булка. Така с разменените си жени двамата се срещат вече възрастни и пак се забъркват в спорове, лъжи и заблуди.

Възрастните актьори (Антон Радичев и Кирил Кавадарков) са доста добри в тези пределно условни роли и придават на героите си достатъчно британски колорит. Съпругите им (Добринка Станкова и Милена Атанасова) са кресливи и неприятни в рамките на очакваното, а двамата млади актьори (Славена Зайкова и Цветан Пейчев) се стремят да не изостават в престараването от по-знаменитите си колеги.

Без да е вулгарна или досадна – а това са двата най-непростими дефекта на комедийния театър според мен – това е една достатъчно симпатична, безсмислена и забавна пиеса за хора, които имат два часа за губене.