Пак по чиста случайност (знам, че това начало се банализира, но си е факт) се зазяпах по HBO и оцених много високо "Комета" (2014) на режисьора и сценарист Сам Езмаил. Няма награди и е с 6.8 в IMDb, но това е без значение, резултатът от усилието е качествен (много съм капризен към романтичните филми, но този ме грабна от раз) и си заслужава безусловно (да не кажа, че след това остава задълго в съзнанието и тихо и подмолно дълбае).
Страничните герои са абсолютно незначителни, важни са само Той и Тя. Дел (Джъстин Лонг) е "нърд" (учен в медицината, подтикнат към попрището от заболяване на майка си), средностатистически 20-ина годишен жив и нервен тип с очила, едновременно надменен, взискателен и кисел, комплексиран и уязвим, външно бодлив и нападателен, а вътрешно мек като памук и петимен за любов, непризнат романтик. Кимбърли (Ейми Росъм) е грациозна тъмнокоса чаровница, повече харизматична и обаятелна (отколкото банално красива), бъбрива, открита, скептична и директно откровена, призната романтичка.
Запознават се на събитие, организирано по повод метеоритен дъжд. Тя уж му "спасява живота" (от бързо профучаваща кола). Дел е придружен от грозновата, интелигентна и заинтересувана приятелка, а Кимбърли е с досаден, скудоумен, изписан и посредствен хубавец.
След това имаме три (да не бяха шест) години в "шест паралелни вселени" (всъщност периоди на една обречена (?) връзка). Едната е сън, а финалът е разтърсваща крепко, оголено-болезнена, крещящо и нещадящо откровена и недоизказано носталгична сцена...
Дел е взел всички възможни грешни решения от страх, неувереност (при нейно полупризнание за интерес към друг, той обиден веднага бяга и тръшва вратата, вместо да се бори, така и не събира кураж да ѝ даде купения пръстен) и криворазбрана гордост. Кимбърли е направила множество компромиси, преглътнала е маниите и обсесиите на партньора и най-накрая си е начертала пътя (без него, въпреки самодоволното му и злорадо очакване и сбъркани външни преценки).
Само че в неговия сън тя променя решението си. Дали? И една целувка може ли да изкупи (и да зачеркне дебело) миналото и да очертае бъдеще, пълно с любов, щастие, светлина и взаимност?
Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.
