"Корсаж" на Мари Кройцер (Ground Beneath My Feet) е изненадващото явление в европейското кино през 2022 г. - има седем отличия. Вики Крипс е призната за най-добра актриса в секцията Un Certain Regard на Кан и на Европейските филмови награди, като филмът има още три номинации, както и номинации "Готъм" и "Независим дух" за чуждоезичен филм в Щатите. Освен това се заиграва с европейската история и легендарната личност на Императрица Сиси (още се помни превъплъщението на Роми Шнайдер в тази роля), като дава нов поглед, който е модерен и иконоборчески, но и личен, дълбок, оригинален, ярко феминистичен и нескрито апологетичен.
През 1878 г. австрийската императрица Елизабет (Вики Крипс), известна като "Сиси", навършва 40. Това като че ли е повод за честна равносметка, лека тъга и копнеж по отишлите си мечти и илюзии. И тук за първи път се сблъскваме с нескритата метафора на заглавието - тя е пристегната не само с корсет, но е стисната в менгемето на очакванията, задълженията си и ограниченията на пола си, защото има народната любов, възхищение и преклонение, но властта е за съпруга ѝ, император Франц Йозеф (Флориан Тайнтмайстер), с когото всъщност ги свързва истинска любов. Елизабет решава, че достатъчно се е подчинявала на изискванията и етикета и заедно със своята прислужница Фани (Алма Хасун) заминава за Англия
Там тя е привлечена и изкушена от романтичния аристократ с огнени очи Бей (Колин Морган). По-късно навестява и прочутия си братовчед, "лудия" Лудвиг Баварски (Мануел Рубе), когото от скука решава да съблазни. И в двата случая обаче така и не се стига до афера, а междувременно отношенията ѝ с объркания, нервен и чувствителен неин син и бъдещ крал Рудолф (Арон Фриш), се развалят заради клюки и сплетни.
Елизабет говори с малката си дъщеря на унгарски, знае още безброй езици, краси приеми и трапези, разбира от политика и история, инстинктивно усеща най-правилната стратегия за всеки ход в голямата европейска игра. Но да повторим...
Никой няма нужда от нея, важните събития се планират и осъществяват от мъжете.
Затова тя може да покаже среден пръст като на плаката на филма, и да живее пълноценно в границите на възможностите си, но опитвайки се постоянно да ги разшири и наруши.
Разбира се, по нейно време няма още нито кинематограф, нито хероин, въпреки волностите на режисьорката. Краят също е метафора - Елизабет е убита чак в края на века от терорист, но дотогава смело ще скача в океана на предизвикателствата и провокациите и умело, дръзко и вироглаво ще плува в него.
Градът на Сиси, Климт и Фройд
