Как ще ги стигнем... косоварите?! "Кошер" на Блерта Бешоли (дебют) спечели трите най-важни отличия на "Сънданс"/World Cinema Dramatic – Голямата награда, за режисура и на публиката, има оценка 7.4 в IMDb и очаква почти сигурна номинация за "Оскар" за чуждоезичен филм! Разбирам възторга на западняците - те са в шок и ужас от привичките и обичаите в една европейска държава през 21 век, но извън екзотичната и скандална тема филмът е един строен, въздействащ и увличащ, превъзходно построен разказ за проявата на дух, кураж и изобретателност пред бездната на безизходицата и във враждебната среда на патриархални остарели догми.
Фахрие (Илка Гаши, "косовската Сандра Бълок") е хубава около 35-годишна жена с изящно, но посърнало лице, дълга гарванова прибрана коса и грациозна фигура, която винаги ходи облечена в панталон и безформени връхни дрехи. Тя трябва да изхранва две деца и да се грижи за свекъра си Хаджи (Чун Лайчи, голям!) – сприхав старец.. Младите мъже от цялото село са безследно изчезнали по време на войната, поведени от сърбите незнайно къде, а периодично жените са подложени на страховитото и ужасяващо изпитание да оглеждат човешки останки в търсене на съпрузи и синове...
Фахрие получава като всички трохи от благотворителна организация, но решава да вземе нещата в своите ръце и да не разчита на огризки и благоразположението на непознати – след като медът от семейните пчели не носи достатъчно приходи, завършва шофьорски курс, подкарва кола и се спазарява с тлъстия и тромав, но добронамерен и предприемчив директор на супера в близкия градец да продава нейния и на приятелките и съседките ѝ домашен айвар!
Мъжете от селото, дрипави, мързеливи, тесногръди и дребнави, в плен на верски и родови предразсъдъци, стигматизират Фахрие като уличница и мятат тухли по прозореца на колата. Тя обаче, въпреки че се бои, също може да държи тухла в ръка, да се бори за своите права и да отстоява позицията си, тихо, но непреклонно, да организира, приобщава и обединява. Интересното е, че филмът е по истински случай, а и до днес Фахрие гордо утвърждава достойнството си и демонстрира таланта си, бавно, но необратимо променяйки цял един свят.
Горчивата страна на майчинството в "Изгубената дъщеря"
