ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Кошер" - косовското кино чудо

"Кошер" - косовското кино чудо

Снимка: Instagrsm/hive.film

 

Как ще ги стигнем... косоварите?! "Кошер" на Блерта Бешоли (дебют) спечели трите най-важни отличия на "Сънданс"/World Cinema Dramatic – Голямата награда, за режисура и на публиката, има оценка 7.4 в IMDb и очаква почти сигурна номинация за "Оскар" за чуждоезичен филм! Разбирам възторга на западняците - те са в шок и ужас от привичките и обичаите в една европейска държава през 21 век, но извън екзотичната и скандална тема филмът е един строен, въздействащ и увличащ, превъзходно построен разказ за проявата на дух, кураж и изобретателност пред бездната на безизходицата и във враждебната среда на патриархални остарели догми.

Фахрие (Илка Гаши, "косовската Сандра Бълок") е хубава около 35-годишна жена с изящно, но посърнало лице, дълга гарванова прибрана коса и грациозна фигура, която винаги ходи облечена в панталон и безформени връхни дрехи. Тя трябва да изхранва две деца и да се грижи за свекъра си Хаджи (Чун Лайчи, голям!) – сприхав старец.. Младите мъже от цялото село са безследно изчезнали по време на войната, поведени от сърбите незнайно къде, а периодично жените са подложени на страховитото и ужасяващо изпитание да оглеждат човешки останки в търсене на съпрузи и синове...

Фахрие получава като всички трохи от благотворителна организация, но решава да вземе нещата в своите ръце и да не разчита на огризки и благоразположението на непознати – след като медът от семейните пчели не носи достатъчно приходи, завършва шофьорски курс, подкарва кола и се спазарява с тлъстия и тромав, но добронамерен и предприемчив директор на супера в близкия градец да продава нейния и на приятелките и съседките ѝ домашен айвар!

Мъжете от селото, дрипави, мързеливи, тесногръди и дребнави, в плен на верски и родови предразсъдъци, стигматизират Фахрие като уличница и мятат тухли по прозореца на колата. Тя обаче, въпреки че се бои, също може да държи тухла в ръка, да се бори за своите права и да отстоява позицията си, тихо, но непреклонно, да организира, приобщава и обединява. Интересното е, че филмът е по истински случай, а и до днес Фахрие гордо утвърждава достойнството си и демонстрира таланта си, бавно, но необратимо променяйки цял един свят.  

 

Горчивата страна на майчинството в "Изгубената дъщеря"

 

 

 

Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост, Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.