ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Костюмите в „Треска за лалета“ – като картина на Вермеер

Не ви ли прилича на картина на Вермеер? Това изобщо не е единственият кадър от филма „Треска за лалета“, който досущ наподобява стара нидерландска картина. Всички детайли във филма са внимателно пресъздадени максимално близо до епохата и разбира се, костюмите са особено интересни. Художник по костюмите във филма е Майкъл О’Конър, носител на „Оскар“ за невероятните костюми в The Duches и с номинации за „Джейн Еър“ и „Невидимата жена“ – с други думи, вероятно най-подходящият кандидат за историческа драма с красиви дрехи. Майкъл О’Конър разказва, че за него е било истинско удоволствие да създаде костюмите за този филм, защото от XVII век в Холандия са останали огромно количество картини и по тях той в течение на два месеца е изучил всички детайли. Говорим не просто за кройки, цветове и материи, но и за подробности като цветове на конците, големина на илиците или вид закопчалки – наистина впечатляващ поглед на човек, влюбен в работата си.

Костюмите за филма са подготвяни няколко месеца преди началото на снимките, но и след това, като в процеса са били въвлечени самият Майкъл, двамата му асистенти, специален крояч с 8 шивачи и между 20 и 25 костюмиери. Каквото не са успели да подготвят сами, наемали от Италия и Испания. Общо са произведени около 50 костюма за главните герои, 25 костюма за монахините и над 500 за статистите. Някои от тъканите са купени в Турция, други са произведени специално за филма по старинни технологии, а ботушите са италиански, разбира се.

Най-красиви и интересни са костюмите на героинята на Алисия Викандер – София. След като се омъжва за богатия търговец Корнелис (Кристоф Валц), съпругът й я облича по последна мода с най-пищните дрехи на онази епоха. Бродерии, бижута, дантели – всичко по София е изключително и досущ напомня на портретите на богатите жени от онова време.

Особено интересни са големите бели колосани яки на София и Корнелис, характерни за най-богатите хора в Холандия. Тяхното производство и почистване са толкова трудни, че преди три века в Амстердам е имало цяла гилдия, занимаваща се с изработка, поддържане и колосване на тези яки. Днес това се прави само на едно място, наречено The School of Historical Dress, и именно оттам са взети яките за филма.

Дрехите на самия Корнелис също са много характерни. През XVII век черни дрехи си позволявали да носят само най-богатите граждани. Черният цвят бил изключително труден за постигане – понеже се боядисвало главно с природни бои, а те не давали плътен цвят и се налагало черните дрехи да се боядисват по много пъти, а още по-трудно било боята да се задържи, без да избелява. В костюмите Майкъл О’Конър е добавил към черното по малко розово и оранжево, защото този контраст стои добре на екран. Резултатът е оценен и от авторката на едноименния роман, Дебора Могак (жената с колосана яка по-долу, самата тя участваща като статист във филма), която смята, че костюмите са забележителни.

Художникът казва, че за него е било много голямо удоволствие да работи по този филм, защото това му е позволило за малко да попътува в миналото. Това пътуване очаква и нас, зрителите. Филмът е част от програмата на CineLibri.

 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...