Изкуство

Костюмите във филмите на Хичкок и жената зад тях

Номинирана е за „Оскар“ 35 пъти. Печели го 8 от тях.

„За да си успешен дизайнер в Холивуд, трябва да комбинираш талантите на психиатър, художник, моделиер, гардеробиер, историк, медицинска сестра и шопинг асистент.“

Това са думи на Едит Хед – вероятно най-знаменитата художничка по костюмите в историята на киното, която посветила на Холивуд повече от половин век от живота си, била номинирана за „Оскар“ 35 пъти и го спечелила 8 от тях. Т.е. можем напълно да се доверим на думите й. Още повече че Едит работела с най-капризния от всички режисьори – Алфред Хичкок.

Двамата били прочут дует и гениалният режисьор отказвал да работи с друг освен с нея. Заради Хичкок Едит Хед напуснала Paramount, където работила 43 години, и отишла в Universal. И макар че Хичкок твърдял, че „режисьорът е Бог“, и непрекъснато ходел в ателието на Едит да наглежда работата й, тъй като винаги имал абсолютно точна идея какво иска, тя успяла да намери начин да работи с него и да налага мнението си. Филмите им и днес впечатляват с костюмите си и са образец за всички следващи поколения дизайнери.

„Небезизвестните“ (1946)

Първият съвместен филм на Хичкок и Едит Хед се случил по настояване на Ингрид Бергман, която била убедена, че само Едит може да направи костюмите за този филм. И наистина, Едит Хед разбирала най-важното – за да се подчертае красотата на Бергман, не са нужни никакви детайли и орнаменти, костюмите й трябва да са абсолютно семпли. Онова, на което разчитала Едит, били контрастните цветове бяло и черно, които се отличават веднага на сивия фон в черно-бялото кино. Цветовете на костюмите на Ингрид Бергман били избрани от Хичкок и отразявали настроенията на героинята – според това били или бели, или черни. Само в една сцена той поискал от Едит да направи Ингрид много отчетлива на екрана и там тя е с блуза на райета в черно и бяло.

Този първи филм се случил трудно и с много спорове между Едит Хед и Хичкок, но и двамата разбрали главното – той винаги очаквал костюмите да говорят колкото думите, а Едит можела да направи така, че това да се случи.


„Прозорец към двора“ (1954)

В този филм Едит Хед обличала друга любимка на Хичкок – прекрасната Грейс Кели. Режисьорът специално подчертал, че героинята трябва да е типична красавица, да изглежда крехка и почти чуплива. Едит използвала целия си талант и създала чудни костюми, които не просто подхождали на Грейс, но и се вписвали в действието – например черно-бялата рокля най-напред се показвала само до кръста и затова Едит я направила черна и семпла. А когато камерата показва и долната част с бродерията, вече става ясно, че това е богато момиче.


„Да заловиш крадец“ (1955)

Известно е, че Грейс Кели била абсолютната любимка на Хичкок и за нея той бил готов на отстъпки, каквито не правел за никого. Така например Грейс имала свобода на избора на костюми и затова Едит Хед започнала да се консултира първо с нея и след това показвала резултата на Хичкок. За филма си „Да заловиш крадец“ Хичкок имал две изисквания към костюмите – първо, всичко да е най-високо качество, защото действието се развива във Франция, и второ, костюмите на Грейс да са в студени цветове, защото тя е „ледена принцеса“. Най-известната й рокля от филма е златният костюм за бала, декориран с птици, които в света на Хичкок винаги са знак на опасност.


„Световъртеж“ (1958)

Този филм се смята за силно автобиографичен, тъй като в центъра му са въпросите за идентичността и обсебването, а Хичкок бил известен с маниите си. Не на последно място, той бил направо обсебен от външния вид на актрисите си. В случая това проличало особено много. За двете лица на Ким Новак в този филм били необходими напълно различни костюми. Единият от тях бил сив и Хичкок казал на Едит, че с него Ким трябва буквално да се слива с мъглата на Сан Франциско. С костюма вървели черни обувки. Ким Новак абсолютно отказала да ги обуе, както и да облече костюма. Накрая Едит Хед се принудила да изпрати актрисата при самия Хичкок и той я заставил да се облече със сивия костюм. По-късно актрисата признала, че това до голяма степен определило подхода й към ролята.


„Птиците“ (1963)

Хичкок винаги започвал визуализацията на персонажите във филмите си с външния им вид. Той имал истинска фобия към цветовете, защото смятал, че те отвличат зрителя от действието. В този смисъл всяка цветна дреха на екрана означава, че Хичкок специално иска да каже нещо с нея.

За Типи Хедрен Хичкок искал костюм в зелено, което той наричал цвят „нилска вода“. Същия нюанс носела и Грейс Кели в „Прозорец към двора“. Този цвят за Хичкок символизирал целомъдрие и отстраненост. Структурата на плата напомняла за тайорите на Шанел, а Едит трябвало да направи шест еднакви копия, защото птиците ги съсипали.

Хичкок лично избрал какви бижута да носи Типи във филма и купил за нея кожено палто от норки, което след това й подарил. Той дори накарал Едит Хед да подготви целия личен гардероб на Типи за промоционалното турне на филма и всеки костюм от него бил кръстен на различна птица.

Едит Хед и Хичкок направили още много филми заедно. След като започнало сътрудничеството им, той никога повече не работил с друг художник по костюмите чак до последния си филм. Днес творбите на Хичкок са неотделими от историята на киното, а неразделна част от тях е и работата на Едит Хед.