ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

„Котка в стената“ – яйцето и кокошката във вечния спор кой е по-важен от другия

Една хирургически точна дисекция за света, в който живеем предлагат създателите на премиерния български филм„Котка в стената“, който тръгва от днес по кината. Дебютът като режисьори в игралното кино на творческия тандем – актрисата Весела Казакова и художника-аниматор Мина Милева шества по международните филмови фестивали от година и ето, че дойде ред и на българската му премиера.

Четвъртият им режисьорски филм „Котка в стената“ е любопитен микс от натрупания опит с документалното кино и смела и артистична атака в игралното кино. Западната критика, която първа видя филма, го сравни с най-доброто в този жанр – Били Уайлдър, Кен Лоуч, Виторио де Сика. "Прекрасна и директна ирония почти като във филм на Били Уайлдър за хора на помощи, Брекзит и още много", коментира Луиджи Локатели от Cinema Nuovo. Думичката, която отваря сериозна рана в тялото на Европа – Брекзит - е само една от важните теми на фокус във филма на дуото, което продуцира и режисира под шапката на продуцентската си компания „Активист 38“.

„Котка в стената“ представлява важна глава в съвременното социално ангажирано кино”, категорична е Матилд Енро от филмовия фестивал Локарно, където филмът бе официално представен в конкурсната програма. И в оценката й се крият някой изключително важен за тандема Казакова – Милева запазен знак – социално ангажираното кино. Една част от героите им в този филм са такива – социално ангажирани хора, които се опитват да отговарят адекватно на плановете на лондонската община да направи ремонт в жилищния им блок, който ще платят само собствениците на жилища. Когато се появява опасността и възниква проблемът (защото една част от жилищата не се нуждаят от зададената от институцията реновация), именно една българка на име Ирина (Ирина Атанасова) организира жилищната общност на среща в дома си, за да решат какво да правят заедно.

Заедно – още една кодова думичка за филмите, посланията и историите във филмите на Мина Милева и Весела Казакова. Заедно обитателите на този жилищен блок, разположен в краен квартал на Лондон, обмислят планове и стратегия за отговор като междувременно в хода на разговора става ясно, че всеки един от тях е на различна позиция по отношение на наболялата тема на деня – Брекзит. Освен Брекзит и предстоящия ремонт обаче главната героиня Ирина има и още един проблем – синът й Жожо (в ролята е изключителната находка – дебютантът Орлин Асенов), който не иска да се разделя с рижата котка, която Ирина намира из коридорите на блока. Дори му дава българското име Златко и настоява котето да остане у тях.

Оказва се обаче, че котето е собственост на семейство, което отдавна държи на мушката си имигрантите в блока и ги заплашва с полиция. И докато Ирина, брат й и сина й се опитват да намерят общ език с обвинителите си, котката на име Златко се скрива в процеп между бойлера. Оттам нататък следват ту комични, ту драматични обрати, които неминуемо водят към развръзката – най-агресивната съседка подава фалшив сигнал, че братът на Ирина онанира до прозореца и изненадващо в апартамента им нахлува полиция. Той е отведен в полицейското управление, а Ирина успокоява сина си Жожо, че всичко ще е наред.

На кино може и да е така, но колко степени наред има в действителността. Филмът оголва нервите около всички значими за еволюцията на човешкия вид теми като толерантността, разбирането на другия, намирането на общ език. Капаните, в които попадаме – на собствените си страхове и предразсъдъци, на добре заложените схеми на официалните институции, които много често правят неща, за да регистрират активност, и на времето, което сякаш стои свенливо в храстите и чака да види развръзката, напълно осъзнало собствената си, най-голяма значимост.

Филмът „Котка в стената“ е филм за другия и за времето в теб. Всички сме чували, а голяма част от нас са и съгласни, че „за да видиш промяната, първо трябва да започнеш със самия себе си“, но колко хора са готови за това. Философски, човешки, смислен и дълбок филмов прочит по темата е дебютът на Мина Милева и Весела Казакова в игралното кино – като един голям скок на котка, която в мечтите си е лъв.

Освен брилянтния сценарий и режисура, филмът се отличава с майсторската камера на Димитър Костов, ритмичния и поетичен като клип на „Масив атак“ монтаж на Донка Иванова и звукът на Георги Маринов. Един от малкото български филми, в които звукът е точно на мястото си. Точно там, на мястото си или на бойното поле, са и актьорите, събрани от Милева и Казакова – водещата актриса Ирина Атанасова (завършила класа на Крикор Азарян), малкото момче Орлин Асенов, британската актриса Гленда Уо, котката Чедър и силно запомнящите се персонажи, които играят самите себе си и допринасят за автентичността на филма – съседи, полицаи и едно българско семейство, което живее на Острова.

Анатемосани от представител на БСП като „демоничното дуо“, заради документалния им филм „Звярът е още жив“ (който тръгва по следите на зверствата, извършени "В името на народа" преди десетилетия), Мина Милева и Весела Казакова всеки път предлагат една много свежа и новаторска форма на документално кино. В първите им няколко филма „Заради леля Снеже“, „Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС“ и „Звярът е още жив“ жанрът е именно документалистика – преживени истории, в които главни герои са някои от най-близките им хора.

Гледайте по кината от 28-и февруари в Одеон, Дом на Киното и Г8.

 

Автор: Краси Генова

 

"Малки жени": брилянтен като книгата