Те са най-старите служители на Ермитажа. Котките помнят и щурма на Зимния дворец, и блокадата на Ленинград. Всеки котарак си има име и паспорт със снимка – в Ермитажа няма нито една мишка или плъх и заслугата е само тяхна.[[more]]Вратите към подземията на Ермитажа до една са оборудвани с малки вратички за котките, които влизат и излизат свободно. Да се качват в самия музей, обаче, им е строго забранено. Нарушителят е само един – котаракът Вася, който се качва съвсем официално по стълбите и всеки път го връщат от изложбените зали. Забранена за котките е и вентилационната система, защото чертежите за част от нея са изгубени преди два века и е почти невъзможно да се извади коте, попаднало в проходите й. Като анекдот се разказва историята как преди години в залата на Ван Дайк се разнасяло отчаяно мяукане и, разбира се, във вентилацията в съседство имало заклещена котка. Излишно е да се добавя, че я спасили и я кръстили Ван Дайк.
Всички котки на Ермитажа си имат имена и паспорти и са разделени на четири „отряда“. Всеки отряд си има своя зона, която охранява и никой не ходи на територията на другите. Котките са кастрирани, редовно ходят на ветеринар, хранят се под час и са любимци на целия персонал. Задълженията си изпълняват безупречно – никой никога не е виждал мишки в Ермитажа. Впрочем, след блокадата на Ленинград в града не била останала и една котка и скоро в музея било пълно с плъхове и управата на града докарала два вагона котки от цяла Русия, част от които били зачислени „на щат“ в Ермитажа и бързо се справили с гризачите.
Затова и до днес това са сред високо ценените служители на музея. Ако някоя котка изчезне, търсят я из целия град. Ако бъде ранена се лекува, а виновният се наказва. Котките пазят музея от гризачи, а той им се отплаща с внимание и грижа. А понякога дори и с медийно внимание. Ето портретите на някои от тези малки, но важни служители.
