Кой открадна Мона Лиза?

„Мона Лиза“ или, както италианците я наричат, Джокондата, е най-известната картина в света. С нея Леонардо не се разделял никога, отнесъл я със себе си във Франция през 1516 г. След Френската революция Наполеон си я присвоил, за да я закачи в банята си, а днес 80% от посетителите на Лувъра влизат в музея, за да видят само нея.

Славата на тази картина е огромна и единственото обяснение за това е, че сигурно крие нещо. Много въпроси витаят, изписано е много мастило по въпроса защо Леонардо не се е разделял с „Мона Лиза“, коя е жената на този портрет, защо се усмихва така, какво иска да каже фонът и... какво ли още не. Включително пълен комплект всевъзможни глупости, свързани дори с извънземни.

„Мона Лиза“ е описвана като енигма, мистерия, шедьовър, прославяна е отново и отново поне един век, докато не сме я приели за най-най-известната и може би дори за най-красивата картина в света.

Но ако мислите, че тази картина е много по-хубава от... например от всички останали картини на Леонардо, не е точно така. Джокондата е пример за нещо друго – за това как изкуството навлиза в масовата култура и как едно произведение се превръща в поп икона.

И може би днес никога не бихме се блъскали в залата, където е изложена, можеше дори да я отминаваме, ако не беше... открадната.

Преди обаче да ви разкрия кой е крадецът, трябва да ви разкажа малко за британеца Уолтър Пейтър. Есеист и арт критик, той станал известен през 1873 г. с книгата си „Ренесансът“. Пейтър бил много голям почитател на Джокондата и впрегнал всички сили на перото си, за да я опише в същинска ода, тъй като по това време словото било най-въздействащият начин да се опише нещо красиво, което хората реално не могат да видят. А той имал дар слово и напълно се престарал! В излиянията си за Джокондата например казал, че „тя е по-стара от скалите, върху които стои“ и „като вампир е била мъртва много пъти“.

Хората направо полудели от възторг пред тези кичозни описания. Дори Оскар Уайлд ги харесал и ги описал като „мюзикъл на мистичната проза“. Отзвукът от думите на Пейтър бил толкова голям, че не минавало арт събитие – от научни лекции до вечерни сказки, където да не се използват описанията на Пейтър, когато се споменавала „Мона Лиза“. Славата й нараснала неимоверно, но не се превърнала веднага в най-най-известната картина. Други неща спомогнали.

През 1907 г. вандал влязъл в музея, за да повреди картина на Енгър, и напрежението около това, че шедьоври са в опасност, нараснало. През 1910 г. пък се понесъл слух за обир и вестниците нарекли „Мона Лиза“ „втората най-известна картина“ след „Сикстинската Мадона“ на Рафаело.

Но истинското възкачване на Джокондата на трона на художественото изкуство се случило, след като един бивш служител на Лувъра, италианецът Винченцо Перуджа, я откачил от стената и си я прибрал вкъщи. На музея му трябвало един ден, за да забележи липсата, но пък медиите се възползвали да направят сензация. Всеки път, в продължение на две години, докато издирвали картината, описвали кражбата с думите на Пейтър. Отново и отново се носел рефренът за най-красивата, най-известната, най-мистериозната. Картина, която събужда въображението.

Кражбата се случила на 21 август 1911 г. В началото се смятало, че сигурно почитатели на модернизма са я отмъкнали. Дори имало заподозрян – големият поет и драматург Гийом Аполинер полежал седмица в ареста за разпит. Другият основен заподозрян бил Пабло Пикасо, но и срещу него нямало никакви доказателства.

А истинският крадец, Винченцо Перуджа, бил хванат, след като сглупил и през 1913 г. се свързал с арт дилър от Флоренция. Човекът се казвал Алфредо Джери и предложил на Винченцо 500 000 паунда, ако я донесе в родната Италия. Винченцо скрил картината под двойното дъно на пътнически сандък и се качил на влака. Пристигайки, отседнал в хотел, който после в чест на разигралия се екшън променил името си на хотел „La Gioconda“, a на следващата сутрин се появил в галерията на Джери, който го убедил да я остави за експертна оценка. Така Винченцо Перуджа, който погрешно смятал, че „Мона Лиза“ е открадната от Наполеон и заслужава да се върне в Италия, паднал в капана и бил арестуван малко по-късно.

И така, след като за кратко била изложена във Флоренция, през 1914 г. Джокондата се зaвърнала в Лувъра. Триумфално, като героиня и с титлата „най-известната картина в света“. Завинаги.