Изкуство

„Кралицата на Шотландия“ в джинси

Очевидно, но необичайно решение – костюмите във филма са ушити от здрав джинсов плат.

Задача с повишена трудност – коя е онази дреха, която носим най-дълго, която издържа на студ и влага, придобива формата на тялото ни и след едно пране изглежда отново чиста и годна за носене. За нас това са любимите ни дънки. За хората преди три-четири века това е всяка дреха – просто гардеробът им е бил доста ограничен и те са носели дрехите си в дъжд и пек. Така художничката по костюмите във филма „Кралицата на Шотландия“ стига до очевидно, но необичайно решение – да ушие костюмите във филма от здрав джинсов плат. Нейната креативност е оценена от киноакадемията с поредна – пета за нея – номинация за "Оскар" за костюми.

Александра Бърн вече е работила по предишните два филма за Елизабет и има "Оскар" за „Елизабет: Златният век“. Тя познава много добре епохата и дрехите, както е наясно с факта, че из складовете за филмови костюми по света няма достатъчно образци от елизабетинската епоха за взимане под наем и ще трябва да ушие всичко. Снимките са основно в Шотландия, така че повечето костюми ще бъдат подложени на доста неприятни атмосферни условия, а бюджетът на филма не позволява да се произвеждат по много копия от един костюм каквато е обичайната практика.

Така Александра стига до варианта с джинсовия плат. Разбира се, повечето платове за филма са направени специално, но технологията е същата и те са здрави и устойчиви на почистване и пране. От такъв плат са не само роклите на двете кралици – Мери Стюърт и Елизабет I, но и на всички останали участници – жени и мъже.

Киното е фантазия. В него историята е разказана с определено преувеличение и акценти върху детайлите, които са важни за създателите. Така се правят и костюмите – не е нужно те да са абсолютно автентични, те просто трябва да описват характера на героя, който ги носи и да помагат за развитието на историята. Александра Бирн иска да внесе някои промени в характерните за онова време женски костюми. На първо място да ги направи малко по-секси. Епохата на Елизабет е периодът с най-стегнатите корсети, които плътно притискат гърдите на жените и роклите са като брони. Александра променя малко деколтетата и роклите във филма изглеждат по-различно. Освен това са важни и цветовете. От проучванията си за Елизабет за предишните два филма Александра Бирн е научила, че това е кралица, която е наясно от съвсем млада с функциите си като владетелка, част от които е и ефектът от нейното появяване. Елизабет влага много символика в това как изглежда, в цветовете на дрехите си, в грима и перуките. Мери, напротив, пристига в Шотландия като вдовица, която няма почти нищо и разчита на поданиците си. И докато роклите на Мери стават все по-сини, чак до ярко червената й риза при екзекуцията, то Елизабет, след като шарката обезобразява лицето й, започва да се облича в различни цветове.

Лично на мен ми харесва както идеята на Александра Бърн за костюмите във филма, така и изпълнението. Нямам нищо против именно тя да спечели Оскара.