Никой от нас не помни онези далечни времена, когато филмите са били черно-бели, в киното е свирела музика, хората в публиката са били облечени тържествено като за специален случай, а артистите са били винаги безупречни, с лъскави рокли с ресни или с фракове и емоциите им са били така изписани на лицето, че не е имало нужда от думи.
Това е филмът „Артистът“ на режисьора Мишел Азнависиюс. Пътуване назад във времето, очарователно и старомодно, трогателно и романтично, черно-бяло и нямо. Един от филмите, сочени за фаворити за предстоящите награди „оскар“ и безспорно най-необичайният. Без да предлага някаква особено сложна и заплетена интрига, с много симпатични и лъчезарни актьори и с едно идеално дресирано куче, филмът е почти стряскащо различен от всичко, което някога сме гледали. Без да се опитва да копира буквално старите неми филми на Чаплин или Бъстър Китън, „Артистът“ е едновременно поклон и пародия с тях – има една прекрасна сцена, когато главният герой внезапно започва да чува всички звуци около себе си, но не може да чуе собствения си глас. Въздействащ и умиляващ с ретро емоции, това е един приятен и красив филм, който може да си подарите без големи очаквания, просто за удоволствие. Ще ви усмихне, ще видите!