Греъм Грийн е голям писател, с късмет при пренасянето на творчеството му на екран - почти всички филми по неговите книги са много добри. Тук обаче ще стане дума не за шпионските му трилъри ("Третият" си го пазя ревниво в компютъра, "Десетият" и "Тихият американец" са класа), а за един много деликатен, чувствен и изненадващо приглушен и нюансиран филм отпреди 18 години, ода за любовта и вярата, който за мен е еталон и е в десетката на любовно-романтичните произведения на Седмото изкуство. Това именно е "Краят на аферата" на Нийл Джордан (The Crying Game, Michael Collins), с две номинации за "Оскар" (оператор и главна женска роля) и оценка 7.2 в IMDb.
Морис Бендрикс (Рейф Файнс) е писател в Лондон преди Втората световна война, горделив и талантлив хубавец с изправена стойка, агресивен език и пламенни очи. Започва флирт със Сара Майлс (Джулиан Мур, как пък няма слаба роля тази жена), червенокоса стройна атрактивна и чаровна зряла жена. Флиртът прераства в страстна любов. Тя обаче е съпруга на неговия приятел Хенри Майлс (Стивън Рей, не Риа), невзрачен и скован усърден чиновник във Военното министерство.
По време на бомбардировка Морис едва не умира (къщата е полуразрушена), след което рязко и без обяснения Сара, която е до него при инцидента, прекратява аферата.
Минават години и писателят среща в дъжда Хенри, отива у тях, мярка съпругата. Домакинът споделя, че жена му му изневерява, а Морис, все още влюбен, в добавка огорчен и объркан, му предлага да наеме детектив от негово име. Попада на мършавия и хилав карикатурен, но способен Паркс (Йън Харт), който "работи" заедно с малкия си син и го обучава. [[more]] Морис пък преследва Сара, срещат се в ресторант и започват пак оттам, откъдето са прекъснали - див секс и изпепеляваща любов. Докладите на детектива обаче са обезпокоителни - тя се среща с отец Ричард Смайт (Джейсън Айзъкс), привлекателен и загадъчен католик, станала е набожна, посещава странни места...
Истината е страшна и се стоварва изневиделица върху Морис, ревнив и подозрителен, със собственическо отношение като всеки егоцентричен, но вътрешно неуверен и колеблив мъж, поради което е тесногръд и праволинеен и не е прозрял очевидното. Хенри най-накрая узнава за изневярата, но се държи достойно и хладнокръвно.
Любов, вяра и саможертва - истинското изкуство говори винаги за първите две, а третото е необходимият детайл, който създава уникалността на историята. Това, че не вярваш в Бог, не значи, че той не вярва в теб и че няма да ти напомни за себе си в най-неподходящия момент. След това с омразата си ти признаваш съществуването му, но преди това друг с любовта си го е направил милостив, дори щедър към теб.
Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.
