Миналото ми, свързано предимно с музикалните списания, ме накара да обръгна към модерната музика. Слушането на нови албуми по задължение те научава да обичаш тишината и те прави неподатлив към евтините шоубизнес трикове. Затова напоследък рядко харесвах нова група – спасявах се в маргиналности за съвременния свят като барок, фадо или стоунър рок.
Дуото с леко подстрекателското име Сивъл Уорс (The Civil Wars, “граждански войни”) е едно от изключенията, които – за свое собствено учудване – успях да харесам през последните години. По ирония на съдбата поводът да привлека вниманието ви върху тях е раздялата им – преди около месец Джой Уилямс от Калифорния и Джон Пол Уайт от Алабама обявиха кротко и културно, че преустановяват съвместната си дейност след два студийни албума и четири награди “Грами”.[[quote:0]]Причината за това не стана съвсем ясна (обичайните творчески разногласия) и двамата споделиха по въпроса любезни недомлъвки от рода “натъжена съм, Джей Пи е страхотен музикант” или “искам да благодаря на всички, които подкрепяха музиката ни”. Може би на Джой й дойдоха в повече професионалните и семейните задължения. През юли 2012 г. тя и съпругът й Нейт Йетън се сдобиха с малкия Майлс, и като едно съвременно момиче тя избра по-важната кариера – майчинството, за което мога само да я уважавам. Джон Пол също отдавна е “женен с деца”, а заниманията му като студиен музикант се простират доста по-надалеч.
[[more]]Не мога да твърдя, че съжалявам за раздялата им. Сивъл Уорс няма да ми липсват. Техният алтернативно старовремски, предимно акустичен, южняшки руутс рок остава в пространството и на запис – ненатрапчив, с увличащо монотонни кънтри мелодии и тихи, прибрани, нежни фолк балади, към които винаги можеш да посегнеш, ако ти домъчнее.
Точно това правя сега аз и си пускам мрачновато-съдбовния им хит “Barton Hollow” от 2011 г. Чуйте го и вие.
