ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Кристо - история за свободата

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

В последните десет дни светът ми е Кристо, Жан-Клод и "Плаващите кейове". Всичко, което се каза и изписа за "Плаващите кейове", е вярно. Те са повече от това, което човек очаква. А когато човек очаква много, но получава още повече, тогава сякаш се отдава и с дни не мисли за нищо друго. Точно това се случи с мен, затова теми като Brexit и лансирането на туристически вампири чувам като далечно ехо. 

Кейовете са красиви. Имат най-интензивния оранжев цвят, който съм виждала. Платът е набран неравномерно, не е изпънат, и така се създават още и още нюанси на огненото. Асоциацията ми, когато е много горещо, не е съвсем за "ходене по вода", а по-скоро "разходка върху слънцето". Когато времето е прохладно обаче, усещането е за покой и свобода. Разходката е дълга километри, в които сетивата се пълнят с красота – езерото мени нюансите си от тъмнозелено до графитено сиво точно така, както и Кейовете. Сякаш са едно цяло. Непостоянно и непредвидимо като женска усмивка. Вероятно и Леонардо го е видял, защото учените смятат, че именно езерото Изео е фонът на Джокондата. Кристо сигурно също го знае.

Когато вървиш, си задаваш въпроси за него и за нея, за свободата и за любовта. Мислиш си как да пренесеш това в своя живот, как да съхраниш енергията, с която се зареждаш тук. Двама души, които са успели да създадат "химията", благодарение на която са изживели един прекрасен и пълен живот, с огромен простор, въздух и мащаб, в който парите са само средство, за да се случат тези неща... бягаща ограда, опакован мост, острови като розови лилии... Кристо, предполагам, не притежава частни самолети и, доколкото знам, живее в склада, който с Жан-Клод са купили като млади. Ако го видя на улицата, няма да заблести по никакъв начин. Един възрастен човек на 80 в дънки и елече. Кристо заблестява само когато говори в интервюта. Почти подскача от ентусиазъм, не го свърта, разказвайки за "Плаващите кейове" пред Taschen, например.

"Сега всички ще видят колко секси крака имаш", казва Кристо, помагайки на Жан-Клод да се качи върху една стена, оглеждайки поредната площадка за своето изкуство. "Моля те, изпий веднага едно хапче!", казва тя, когато тогавашният кмет на Париж - Жак Ширак - им отказва разрешение да опаковат Понт Ньоф. Кадри, прожектирани по стените на изложбена зала...

Слезли сме от Кейовете и сме в Бреша в музея "Санта Джулия". Тук се намира изложбата, която отговаря на всички въпроси. Пред залата е пълно с хора, ние идваме още преди да отворят. Влизаме лесно и, за разлика от Кейовете, тук е прохладно и спокойно.

Аз започвам да плача още щом натискам бутон 1 на аудиогида и мъжки глас разказва за родния град на Кристо, Габрово. Не се чувствам горда, това е глупаво. Чувствам се поласкана, затова. Не искам да ме гледат хората и тутакси се овладявам. После малко семейна история и много комунистически мрак. Младият мъж напуска България, преди да е издигната Берлинската стена. През Прага за Виена. Всичко, всичко, което се случва по-натам, е отпечатано в творчеството на Кристо и Жан-Клод. Мракобесието го е изпратило на невероятно духовно място. До един, всички проекти са свързани само с едно нещо – свободата. Темата за Стената е огромна. Кристо издига и сваля прегради постоянно. Барели, завеси... Всичко се развява от волен вятър сред необятна шир. Платове, пневматични конструкции. Водата, земята, слънцето, въздухът – всички тези елементи са свързани и човекът е сред тях, но не като господар. Нищо от това обаче не е лесно. Цялата тази свобода е в ума, но, за да излезе наяве, минават години (понякога нищо не се осъществява и си остава на ниво идея), в които творците се борят с прангите на човешкия ред. Разрешения, цени, застраховки – усложненията са част от всичко това. Всичко е много сложно, винаги, тест на търпението и на това дали ще направиш компромис със свободата си. Те не правят компромиси. Никога никой не може да им зададе рамки. Моделът за финансиране, който са измислили, е част от това – те са си самодостатъчни и това е гениално. Парите обичайно заробват, но на тези хора никой не може да поръчва музиката.

Аудиогидът разяснява проект по проект. Някои зали са посветени на конкретни големи проекти, които са разказани по-обстойно. Картини, скици, макети, всичко е оригинално, изпипан е всеки мъничък детайл. По стените – кадри. Тя и той в действие. Кристо е страшно талантлив художник. Скиците те пренасят на мястото десетилетия преди да се случат реално тези проекти. Знаеш какъв материал е планиран, как ще изглежда. И въпреки това на живо е по-хубаво, защото всеки проект е непредвидим. Не заради администрацията, а заради природата. Тя е като изкуството, без рамки и ограничения, и затова всичко е много повече, отколкото очаквате.  Изложбата на Кристо и Жан-Клод в Бреша е огромна, незаменима, задължителна част от запознаването с тях. Тя ще отговори на всичките ви въпроси. Гледахме, възхищавахме се, плакахме, ядосвахме се, изпитахме емоции, след които само нечовешката жега ни възпря да не хукнем пак към "Плаващите кейове"! 

 

Save

Save

Save

Елена е щастливо градско момиче с много и разностранни интереси. Много е сериозна. Не съвсем. Постоянно редактира и започва наново. Не пуши, не пие. Чувства се вкъщи навсякъде, където има Wi-Fi. Повече от Елена можете да намерите във Фейсбук страницата  My Italian Days.