Изкуство

Кристо - история за свободата

Отново и отново, тук става въпрос за свобода!

В последните десет дни светът ми е Кристо, Жан-Клод и "Плаващите кейове". Всичко, което се каза и изписа за "Плаващите кейове", е вярно. Те са повече от това, което човек очаква. А когато човек очаква много, но получава още повече, тогава сякаш се отдава и с дни не мисли за нищо друго. Точно това се случи с мен, затова теми като Brexit и лансирането на туристически вампири чувам като далечно ехо. 

Кейовете са красиви. Имат най-интензивния оранжев цвят, който съм виждала. Платът е набран неравномерно, не е изпънат, и така се създават още и още нюанси на огненото. Асоциацията ми, когато е много горещо, не е съвсем за "ходене по вода", а по-скоро "разходка върху слънцето". Когато времето е прохладно обаче, усещането е за покой и свобода. Разходката е дълга километри, в които сетивата се пълнят с красота – езерото мени нюансите си от тъмнозелено до графитено сиво точно така, както и Кейовете. Сякаш са едно цяло. Непостоянно и непредвидимо като женска усмивка. Вероятно и Леонардо го е видял, защото учените смятат, че именно езерото Изео е фонът на Джокондата. Кристо сигурно също го знае.

Когато вървиш, си задаваш въпроси за него и за нея, за свободата и за любовта. Мислиш си как да пренесеш това в своя живот, как да съхраниш енергията, с която се зареждаш тук. Двама души, които са успели да създадат "химията", благодарение на която са изживели един прекрасен и пълен живот, с огромен простор, въздух и мащаб, в който парите са само средство, за да се случат тези неща... бягаща ограда, опакован мост, острови като розови лилии... Кристо, предполагам, не притежава частни самолети и, доколкото знам, живее в склада, който с Жан-Клод са купили като млади. Ако го видя на улицата, няма да заблести по никакъв начин. Един възрастен човек на 80 в дънки и елече. Кристо заблестява само когато говори в интервюта. Почти подскача от ентусиазъм, не го свърта, разказвайки за "Плаващите кейове" пред Taschen, например.

"Сега всички ще видят колко секси крака имаш", казва Кристо, помагайки на Жан-Клод да се качи върху една стена, оглеждайки поредната площадка за своето изкуство. "Моля те, изпий веднага едно хапче!", казва тя, когато тогавашният кмет на Париж - Жак Ширак - им отказва разрешение да опаковат Понт Ньоф. Кадри, прожектирани по стените на изложбена зала...

Слезли сме от Кейовете и сме в Бреша в музея "Санта Джулия". Тук се намира изложбата, която отговаря на всички въпроси. Пред залата е пълно с хора, ние идваме още преди да отворят. Влизаме лесно и, за разлика от Кейовете, тук е прохладно и спокойно.

Аз започвам да плача още щом натискам бутон 1 на аудиогида и мъжки глас разказва за родния град на Кристо, Габрово. Не се чувствам горда, това е глупаво. Чувствам се поласкана, затова. Не искам да ме гледат хората и тутакси се овладявам. После малко семейна история и много комунистически мрак. Младият мъж напуска България, преди да е издигната Берлинската стена. През Прага за Виена. Всичко, всичко, което се случва по-натам, е отпечатано в творчеството на Кристо и Жан-Клод. Мракобесието го е изпратило на невероятно духовно място. До един, всички проекти са свързани само с едно нещо – свободата. [[quote:2]] Темата за Стената е огромна. Кристо издига и сваля прегради постоянно. Барели, завеси... Всичко се развява от волен вятър сред необятна шир. Платове, пневматични конструкции. Водата, земята, слънцето, въздухът – всички тези елементи са свързани и човекът е сред тях, но не като господар. Нищо от това обаче не е лесно. Цялата тази свобода е в ума, но, за да излезе наяве, минават години (понякога нищо не се осъществява и си остава на ниво идея), в които творците се борят с прангите на човешкия ред. Разрешения, цени, застраховки – усложненията са част от всичко това. Всичко е много сложно, винаги, тест на търпението и на това дали ще направиш компромис със свободата си. Те не правят компромиси. Никога никой не може да им зададе рамки. Моделът за финансиране, който са измислили, е част от това – те са си самодостатъчни и това е гениално. Парите обичайно заробват, но на тези хора никой не може да поръчва музиката.

Аудиогидът разяснява проект по проект. Някои зали са посветени на конкретни големи проекти, които са разказани по-обстойно. Картини, скици, макети, всичко е оригинално, изпипан е всеки мъничък детайл. По стените – кадри. Тя и той в действие. Кристо е страшно талантлив художник. Скиците те пренасят на мястото десетилетия преди да се случат реално тези проекти. Знаеш какъв материал е планиран, как ще изглежда. И въпреки това на живо е по-хубаво, защото всеки проект е непредвидим. Не заради администрацията, а заради природата. Тя е като изкуството, без рамки и ограничения, и затова всичко е много повече, отколкото очаквате.  Изложбата на Кристо и Жан-Клод в Бреша е огромна, незаменима, задължителна част от запознаването с тях. Тя ще отговори на всичките ви въпроси. Гледахме, възхищавахме се, плакахме, ядосвахме се, изпитахме емоции, след които само нечовешката жега ни възпря да не хукнем пак към "Плаващите кейове"! 

 

Save

Save

Save