Изкуство

„Кривите огледала“, Младежки театър

Сюжетът на Линдзи-Ъбер в случая е толкова американски, че сякаш е изваден право от някой евтин филм от преди 40 години. За което декорът на сцената напомня много сполучливо.

„Кривите огледала“, Младежки театър

Ще започна с хубавото. Авторът – Дейвид Линдзи–Ъбер е един от големите драматурзи на съвременна Америка, а пиесата му „Заешка дупка“ сред най-добрите премиери на изминалия сезон. Ивайло Христов, който е режисьор и на двете, вече има достатъчно голям списък от успешни постановки, за да докаже уменията си и в тази област. Актьорите в „Кривите огледала“ са приели доста големи предизвикателства – Станка Калчева играе изтормозена жена с амнезия, Малин Кръстев е с обезобразено лице, Герасим Георгиев-Геро е вдетинен и полуумен, Койна Русева неузнаваема като дебела брюнетка, а Стефан Мавродиев играе възрастна жена. И както подобава на актьори от подобен калибър, всички се справят повече от добре. Прекрасна сценография на Никола Тороманов – Фичо, както обикновено. И последно, ако и това е похвала, пиесата не е дълга и не успява да омръзне.[[more]]Защото, всъщност, не става въпрос за нищо особено. Тоест сюжетът на Линдзи-Ъбер в случая е толкова американски, че сякаш е изваден право от някой евтин филм от преди 40 години. За което декорът на сцената напомня много сполучливо. Едно разпаднало се семейство, в което се преплитат всички обичайни теми – насилие, измами, сантименти към миналото, провалени отношения родители-деца и по средата - една объркана жена с амнезия. За родния зрител е трудно да съпреживее тази история и може би нарочно внесената карикатурност на повечето образи е онова, което спасява постановката отчасти. Всички герои са очукани от живота, съдбите им са смачкани и това личи дори във външния им вид. Единственият нормално изглеждащ човек на сцената е Николай Луканов. Всички други са криви, смешни и абсурдни.

Шарено е, но не вълнува. А по средата на сцената при всяка смяна на действието се развява едно огромно американско знаме и напомня, че това е чужд свят, много далече от тук. Така че за нещо близко, трогателно и наистина добро – гледайте „Заешка дупка“.