Добрият театър по дефиниция има толкова много важни съставки, че рядко всички те могат да са на еднакво високо ниво. Смислен текст, но без буквалност; добри актьори във всички роли; интересна сценография, която не отклонява вниманието от основното действие; адекватни костюми, в които символиката на драмата и епохата са вплетени дискретно и не на последно място, силен театрален грим, който придава на актьорите една отстраненост, нужна за разчитане на емоциите, които стоят зад героите им.
Диана Добрева – режисьор, драматург, автор на сценографията, костюмите и грима – е постигнала всичко това в интерпретацията си по „Домът на Бернарда Алба“ на сцената на театър „Възраждане“. Спектакълът е носител на наградата „Аскеер“ за представление, но не заради това, а именно заради изброеното по-горе, безспорно е едно от най-красивите явления на българската театрална сцена в последните години.[[more]]В малката зала на театър „Възраждане“, поначало напълно непригодна за създаване на дистанция с публиката, се издига огромен черен кръст, който неочаквано променя пространството и прави зрителя безмълвен и отстранен свидетел на историята на Бернарда, нейните пет дъщери и слугинята Понсия. Андалусия, 30-те години на миналия век, фашизмът, малките селца, потънали в средновековна жестокост и убийствена жега – всичко това е фонът, който зрителите сами изграждат и върху който се разгръща драмата на вдовицата Бернарда и нейното семейство. Освен пиесата „Домът на Бернарда Алба”, в постановката са вплетени и стихове на Федерико Гарсия Лорка, както и поеми от Рафаел Алберти, Мигел Ернандес и Диана Добрева.
По стара традиция траурът в Андалусия трае осем години. В деня на смъртта на втория си съпруг Бернарда затваря дома си и започва дългото летоброене на принудителна скръб и тишина. В херметичното пространство на къщата –сценографията в този смисъл перфектно допълва усещането за потъване в безнадеждност и отчаяние – страстите се нажежават и на преден план излизат отдавна стаени вражди и конфликти. Някъде в далечината се мярка образът на Мъжа – почти митичния Пепе, който е в основата на драмите в къщата без всъщност никога да стъпи в нея.
В интерпретацията на Диана Добрева това не е домът на Бернарда Алба, а домът на гнева, а гневът е в мъжки род. Георги Златарев в ролята на Бернарда е величав – извисяващ се, не само физически, над крехките жени в дома със своите принципи, своя гняв и своята неумолимост. Без да преминава изобщо в „женския“ регистър като поведение, глас или маниери, той е абсолютната доминираща фигура в този спектакъл. В останалите роли са Жана Рашева, Ивет Радулова, Донка Аврамова, Николина Янчева, Филипа Балдева, Лиляна Шомова и Яна Кузова. Невероятен спектакъл – подарете си го!
