Изкуство

„Кутия за обяд“/Lunchbox (2013)

Първият ми момичешки филм на тазгодишния София филм фест – чуден! Романтичен и лаконичен, малко тъжен и малко недовършен, колкото да си тръгна замислена и доволна.

„Кутия за обяд“/Lunchbox (2013)

Първият ми момичешки филм на тазгодишния София филм фест – чуден! Романтичен и лаконичен, малко тъжен и малко недовършен, колкото да си тръгна замислена и доволна. В надписите в началото видях познатото име на Данис Танович като съпродуцент и понеже той прави едни от най-човечните филми знаех, че няма да съм разочарована.

Това е филм за нещата, които всички познаваме – рутината на ежедневието, капана на чувствата, самотата, обичта, споделянето с непознати. Но също така това е филм за Мумбай – и тези части са абсолютно документални и дават на европейския зрител една дистанция, която прави филма по-цветен, ароматен и екзотичен.[[more]]Ила е типична съпруга на дребен чиновник в Мумбай. Всяка сутрин, след като изпрати малката си дъщеря на училище, тя прави на съпруга си обяд – пет-шест различни неща – и в специални метални кутии го изпраща в офиса му. Всеки ден 5 000 разносвачи на храна пътуват из целия град, повечето неграмотни и доста възрастни, които чрез код от чертички и цветове знаят точно къде да занесат кутията. Грешки на практика няма. Но кутията на Ила пристига при друг мъж и постепенно двамата непознати започват да си разменят писма чрез кутиите за храна. Човекът, на когото Ила изпраща храната си, е вече на възраст, вдовец и недружелюбен самотник. Постепенно кратките писъмца ще припомнят на всеки от тях колко важно е общуването и как мечтите не могат да чакат.

Някои от писмата, разменени между Ила и Саажан са наистина прекрасни. Дори в милионния Мумбай винаги има място за мъничко надежда и мъничко любов.

Следващите прожекции са тук.