ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Квартет: Опасни връзки след края на света", Хайнер Мюлер и Явор Гърдев

"Квартет: Опасни връзки след края на света", Хайнер Мюлер и Явор Гърдев

Да се посещава толкова рекламирано и обсъждано представление винаги е риск. Очакванията неминуемо са големи, а всички прочетени или подслушани забележки и критики, неизбежни за толкова амбициозен проект, някак неусетно остават в съзнанието. Сега, след спектакъла, мога да ги преглътна, достатъчно впечатлена и разтърсена от видяното.

На първо място бих дописала в заглавието по-горе и имената на актьорите – Снежина Петрова и Захари Бахаров, защото всеки от тези четирима творци има своя роля и значение едновременно като автор и интерпретатор.

Немският драматург Хайнер Мюлер е автор на пиесата – интерпретация на „Опасни връзки“ на Шодерло дьо Лакло, в която всяка дума е на мястото си и опитът за преразказ само би смачкал съвършенството на текста. Явор Гърдев е режисьор, но също и демиург в един свят, амалгама от театър и кино, в който някои от ефектите сякаш се опитват да надделеят над силата на словото. Актьорите са едновременно себе си, а също и своето друго аз – по възраст, пол и чувства, едновременно живи и мъртви, пълни със страст и изпразнени от чувства, играещи на предела на силите си и целите оплетени с датчици, които превръщат движенията им в компютърно генерирана анимация и ги прехвърлят в съвсем друга реалност.

Напълно излишно е да се преразказва зрелището „Квартет“, в което всичко е монументално освен, за щастие, продължителността, защото концентрацията на впечатления за по-дълъг период от време би преминала от възторг към изтощение. Нещо, което вече ми се случи с „Хамлет“, пак на Явор Гърдев.Ако любовта искаше да се опише, ампутирана от романтизъм, тя щеше да използва този текст като свой манифест. Всяка дума е точно на мястото си, всяко изречение е възклицателно, а всеки монолог – смазващ. Подобен текст изобщо няма нужда от ефекти, той би стоял също толкова добре и прочетен от двамата актьори в камерната зала на който и да е театър (впрочем, Явор Гърдев вече е поставял „Квартет“ в този формат). Поднесен в мащаба на зала 1 на НДК, при това пълна до последния ред на балкона, тази пиеса става вселена и в нея измеренията са други – злото вече резонира не просто в стегнатите в корсети тела на маркиза Дьо Мертьой и виконт Дьо Валмон, а в света наоколо.

Впечатляващо, талантливо и различно от всичко, което досега сме наричали „театър“. И въпреки дребните несъвършенства на дигиталните „аватари“ и твърде екстравагантния размах за толкова изтънчен текст, аз смятам да го гледам отново още на следващата дата през ноември. Не пропускайте – страхотен спектакъл!

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...