Изкуство

„Квартет за двама“ или музата, без която сме нищо

В театър „Възраждане“

„Квартет за двама“ или музата, без която сме нищо

Анатолий Крим е драматург, който гледа на живота с ирония и разбиране. Много харесвам двете му пиеси – „Завещанието на целомъдрения женкар“ и „Брудершафт“, които се играят на софийска сцена. Затова реших да видя и „Квартет за двама“, очаквайки същия вид театър – добър като текст, човечен, без да е някакъв шедьовър.

В двете представления на Крим, които съм гледала, главната роля се изпълнява от Васил Михайлов. Велик актьор, чието емоционално въздействие и убедителност остават в спомена на зрителите.

„Квартет за двама“ също е история за един мъж на възраст и именно той трябва да изнесе на плещите си историята. За съжаление, Роберт Янакиев не се справя с тази задача. Той е достатъчно добър и убедителен в комичните сцени, но му липсват умения в по-сериозния актьорски регистър и от това драмата на героя му се превръща в клоунада. Освен това смехът на публиката го разсейва и разсмива, а това е доста непрофесионално.

Историята започва в дома на композитора Евгений Александрович в деня на неговия юбилей. Юбилярът е унил, музата го е напуснала отдавна и за празника му се сеща единствено неговата хубава, уморена и многострадална съпруга. Татяна Захова в ролята на съпругата е най-убедителният персонаж в пиесата. За един застаряващ човек на изкуството спасението е ясно – нужна е нова муза, по-млада, по-влюбена, по-наивна. Така в дома им се настанява студентката Женя, призвана да вдъхнови последния квартет на Евгений Александрович, неговата лебедова песен.

Диалозите са остроумни, а действието – динамично и въпреки донякъде предсказуемия финал и неизбежните за подобен сюжет клишета представлението е смешно и приятно. В ролите на Женя и Вадим са Донка Аврамова-Бочева и Боян Младенов, които се справят отлично. Чудесна алтернатива за онези вечери, в които ни се иска нещо непретенциозно и само за развлечение.