Изкуство

Land Ho! (2014)

Животът не е непосилно бреме, напротив, той е въодушевяващ, примамлив, искрящ от надежди и мечти и пълен с предизвикателства и възможности за щастие

Land Ho! (2014)

Повтарям се (все се заричам да не го правя, ама...) – освен няколкото престижни световни фестивала следя внимателно и англоезичните независими филмови награди (и винаги ги отразявах напоително по “Землянка”, което е в “процес на промяна на творческата концепция”, каквото и да значи това), като веднага тегля лауреати. "Land Ho!" на Ерън Катц и Марта Стивънс (напълно непознати; Дейвид Гордън Грийн е продуцент) ми беше абсолютна загадка – ниска оценка (6) в IMdb, ала награда “Джон Касаветис” на “Независим дух” (която трябва да стане азбучно отправна за българските кинаджии – състезават се продукции, заснети с... под 500 000 долара бюджет; едно време самият Джон се снима в “Мръсната дузина” – и беше номиниран за “Оскар” – за да си осигури средства за “Лица”).

На прага на пенсионирания бивш банков служител Колин (Пол Енхурн, австралийско театрално светило), разумен, стриктен, делови и порядъчно нещастен средностатистически приятен и вежлив белокос самотник (който май чака примирен оная с косата) се изтъпанчва неговият бивш девер Мич (Ърл Лин Нелсън, къде се е крил този дъртак?), едър, дружелюбен, жизнерадостен, общителен и екстровертен хирург от Ню Орлиънс, с насечено от бръчки като белези от нож лице, очила, бяла коса и нецензурно заядлив и остроумен език. Гостът е купил за двамата билети за... Исландия! И оттук започва голямото приключение...[[more]]Времето лети в разговори за бившите им жени-сестри (Колиновата е покойница, Мичовата го е изоставила и не може да го понася; първият е без деца, вторият има четири), за следващата съпруга на чиновника, която си е отишла (преживял го е, ако въобще е успял, много тежко), за миналото и бъдещето. Мич, широко скроен и богат, пуши трева и теоретизира на тема “женска красота и сексапил” в галерия (“зърната трябва да бъдат като диви ягоди!”), винаги е оптимист и положително настроен, Колин е скован сухар, песимист и фаталист. Появява се братовчедката на хирурга Елън (Кери Краус), 24-годишна девойка с мило излъчване и естествен сексапил, която пътува из Европа с приятелката си Джанет (Елизабет Маккий), чаровно, пълно, весело и непретенциозно момиче. Квартетът веднага го удря на дискотеки, алкохол и марихуана... Към средата филмът откровено зацикля и доскучава, но краят е великолепен, а появата на чернокожата, пищна, знойна и дяволито усмихната Надин (Алис Оливър Кларк), също банков мениджър, го повежда в неочаквана посока.

Животът не е непосилно бреме, напротив, той е въодушевяващ, примамлив, искрящ от надежди и мечти и пълен с предизвикателства и възможности за щастие. И както е казал Марк Твен, възрастта също не е пречка, просто трябва да я приемеш. Няма смисъл от униние и отчаяние, трагичното и депресията не са вариант. Загърби пропуските и разочарованията и греби с пълни шепи, докато можеш!

Повече от Боян Атанасов можете да откриете в личния му блог, статии от който публикуваме с неговото съгласие.