Лара Фабиан, обичам те. Може би не като вълк, като крал и като мъж, какъвто не съм (както пееш). Но те обичам преди всичко затова, че научих толкова много за любовта от твоите песни и най-вече на фона на твоите песни.
Обичам те, защото всеки път, когато запееш “Je suis malade”, сякаш сърцето ми плаче. И не заради любовите, които съм загубила или ще загубя, а защото осъзнавам, че животът на всеки от нас неминуемо стига до момент, когато се чувстваш напълно сам – както когато майка ти те е оставяла като дете сам с отчаянието и несигурността си. И това го пееш ти. Как да не плача на твоите песни?
Но ти благодаря, че ти и плачеш на всеки концерт. Обичам те и затова – че не се страхуваш да покажеш, че си слаба, чувствителна, уязвима. Защото понякога е много уморително в този свят, в който всички привидно са силни, уверени, стабилни. Уморително е дори да се опитваш да бъдеш като тях.[[more]]Обичам те и защото въпреки че си позволяваш да показваш слабост, всъщност си много силен човек. Дори изправена срещу най-огромния страх – да загубиш слуха си и да останеш да живееш в тишина – което, особено за човек, посветил цялото си съществуване на музиката, сигурно звучи по-страшно от ада... дори тогава ти намери сили да се изправиш и да се бориш. Обичам те, защото въпреки рисковете, продължаваш да пееш...
Благодаря ти, и то не само защото ще мога да се насладя на концерта ти, а защото ми показа, че зад нежната душа, зад сълзите на всеки концерт всъщност се крие един истински боец. И че винаги си заслужава да се бориш за любовта си – за едни тя може да е просто музиката, за други – писането...
Затова те обичам – може би не като луд, като войник или като кинозвезда, но те обичам просто така.
Още текстове на Бела можете да прочетете в блога й.
Лара Фабиан ще изнесе два концерта в София на 22 и 23 октомври 2014 г. в Зала 1 на НДК.
