Изкуство

Лазарица

Лазар живее на крушата. Лазар е „на крушата“ – в текста на Йордан Радичков всяка дума и образ имат много пластове и смисли. И в същото време всичко е болезнено близко и понятно – защото всеки от нас е малко Лазар, който е „на крушата“. 

Лазарица
Лазар живее на крушата. Лазар е „на крушата“ – в текста на Йордан Радичков всяка дума и образ имат много пластове и смисли. И в същото време всичко е болезнено близко и понятно – защото всеки от нас е малко Лазар, който е „на крушата“. 
 
Лазар е българин, той е Българинът – той хока кучето, мрази съседа, не разчита на държавата, пести пари, завижда на хората, които пътуват и измерва в сезони времето и собствения си живот. В същото време обича животните, познава гласовете на птиците, знае безброй поверия и суеверия, едно малко паяче може да го просълзи, а една кукувица да го вдъхнови. Лазар никога не се предава – той винаги е прав, той винаги се бори, дори когато борбата е обречена – тогава той се бори още повече! Той си има обяснения, оправдания и емоции, вечно неспокоен, вечно очакващ – може би да слезе от крушата, може би да остане вечно там. Лазар е мъдър, трогателен и отчаян. Лазар е непобедим.
 
За втори път гледам постановката на Киркор Азарян с Валентин Танев и Малин Кръстев – и двамата великолепни в образите на Лазар и кучето му. За втори път преминавам през толкова голяма гама от емоции, в някои моменти връхлитащи ме едновременно, и за втори път надничам в думите на Радичков и откривам още смисъл, още прозрения, още истини.
 
„Лазарица“ се играе много рядко, но е една от малкото възможности да се докоснем до гения на Радичков в театъра. Не пропускайте!