"Лейди Макбет" е от филмите, които трябва да се гледат още първата седмица (уж българинът имал вкус към киното!), защото иначе трябва да ги дебнеш в Г-8 на малките екранчета, и то не е сигурно дали ще има прожекция (спокойно се озоваваш сам и изнервен във фоайето).
Режисьор е Уилям Олдройд (дебют), а филмът има 12 (!) награди по целия свят, включително на ФИПРЕСИ в Сан Себастиан. И Шекспир няма нищо общо, екранизация е по пиесата на Николай Лесков "Лейди Макбет от Мценска губерния". Оценката в IMDb е 7.0 и постоянно пада, което е мистерия, защото това е най-хубавият малък независим филм досега през годината.
Катрин (Флорънс Пю, ще я запомня) е здрава румена пълничка девица с чипо носле, дребни черти и живи очи, която оженват за богаташа Аликзандър (Пол Хилтън), навъсен дългуч с рядка дълга коса, подъл нрав и отблъскващо и надменно държание. В брачната нощ той я кара да се съблече, след което си ляга и заспива, а след това я принуждава да седи гола обърната към стената и мастурбира, реално бракът не е консумиран.
Тя броди из околността по-скоро изнанадана и любопитна, отколкото уплашена и унила, навиквана и тормозена от свекъра Борис (Кристофър Феърбанк), кльощав и съсухрен тиран със злобно изпито лице и хаплив език. Само прислужницата Анна (Наоми Аки) ѝ е утеха, предана и свита скромна дебела африканка. [[more]] В един момент и Аликзандър, и Борис заминават, а останала сама, Катрин се запознава с коняря Себастиан (Козмо Джарвис) след един просташки инцидент с Анна. Той е строен мургав мускулест красавец с набола брада и смолиста къдрава коса, двамата светкавично стават любовници. Изведнъж кротката, първична и невежа господарка на дома се превръща в тигрица, преливаща от чувствено желание и стремеж към власт, която е готова да се разправи с всички, които застанат между нея и страстта ѝ. Буквално с всички... И го прави с изобретателност, ум и прозорливост и никаква съвест.
Отдавна не бях срещал толкова изкусно описан жесток и демоничен злодей в изкуството. Само че чистото зло е заобиколено единствено от мразовита и стерилна самота, а дали може да понесе това?
Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.
