Случвало ли ви се е когато пътувате и чакате дълго на неудобните столове пред гейтовете на летищата, да се вглеждате в хората наоколо и да се питате кои са. Къде ли отиват и каква е тяхната история. На мен винаги ми се иска да вярвам, че всяка такава история ще е щастлива, може би защото обичам да пътувам, но ми се струва, че това е като ново начало, като очакване да се случи нещо хубаво, нещо интересно.
В пиесата „Летище“ на хърватката Тена Щивичич се случва горе-долу това – хората чакат на летището, само че полетите им се забавят и се оказва, че всеки има време да премисли своята история още веднъж, да я сподели с другите и може би да се запита докъде е стигнал и къде, всъщност, отива. Някои истории са щастливи, но всъщност повечето не са, защото на другия край на всяко пътуване ни чака неизвестното, а понякога пътуването е просто бягство или ни отвежда към самия край. На летището на сцената се случват всички онези неща, които лесно можем да си представим и в реалността – срещат се отдавна разделени любовници, новите такива се скарват, стюардесите развенчават мита за лъскавата си професия, а дългото чакане и безсъние оголват емоциите на хората.
В пиесата играят много от звездите на театъра – Койна Русева, Атанас Атанасов, Стефан Мавродиев, Искра Донова, Бойко Кръстанов, Вежен Велчовски. Приятен спектакъл, непретенциозен и забавен, който не поставя особено сложни въпроси и е добро развлечение след дългия работен ден.
