Чували ли сте тази песен? Днес тя звучи като позабравен ретро шлагер, но през Втората световна война е била любимата песен на войниците и от двете страни на фронтовата линия. Просто защото разказвала за онова, което ги свързва – любимото момиче някъде в тила, мястото за срещи и несигурната съдба. В онези години малко неща можели да проправят път между враждуващите страни така силно, но песента „Лили Марлен“ била абсолютен феномен. Текстът й бил преведен на 48 езика – включително и на латински! Дори днес, в дигиталната епоха, едва ли има песен с толкова много интерпретации.
Историята й започнала точно преди един век, през 1915 година в Берлин. Младият Ханс Лайп бил войник и очаквал всеки момент да го изпратят на фронта. Когато успявал да се измъкне от казармата, той се срещал едновременно с две момичета – Лили, дъщеря на бакалин, и медицинската сестра Марлен. Двете, разбира се, не знаели нищо една за друга. Една нощ, докато стоял на пост и мислел за своите момичета, Ханс написал стихотворението, с което влязъл в историята. Текстът за Лили Марлен, която чака своя любим все на същото място под фенера, станала най-големият хит на предвоенните и военни години в Европа. Впрочем, противно на предсказанията на песента, Ханс не загинал във войната. Той се върнал в родния Хамбург и станал известен и успешен журналист и писател. Но нищо от написаното по-късно не надминало по слава стихотворението „Лили Марлен“.[[more]]През 1937 година певицата Лале Андерзен прочела текста в стихосбирката на Ханс Лайп и помолила композитора Норберт Шулце да напише музика към него. Лале била известна певица, наричали я „немската Едит Пиаф“. Въпреки това през 1938 година тя продала само 700 плочи с тази песен. Но започнала войната и популярността на „Лили Марлен“ нараснала главоломно. И въпреки че лично Гьобелс се опитал да забрани песента заради песимистичния край, това изобщо не помогнало. Лале Андерзен станала звезда. До края на живота си тя останала известна главно с „Лили Марлен“ и с огорчение казвала: „Аз пея една-единствена песен.“
Какво се случило през войната. На територията на окупирана Югославия се намирало немското радио „Белград“, което излъчвало емисии за немските войници на Балканите и в Северна Африка. Всяка вечер точно в 21,55 ч. „Лили Марлен“ звучала по радиото преди сигнала за отбой. Нищо чудно, че това станала най-популярната мелодия на радиостанцията. Същевременно я слушали и войниците от английската армия и те също харесали непретенциозната немска песничка. Да се слушат вражески хитове било недопустимо, така че песента била преведена на английски. Най-известната й изпълнителка от военно време – Марлене Дитрих – я изпълнявала винаги на концертите си пред войниците и на немски, и на английски. Текстът бил преведен на всякакви други езици, включително има руска версия на Йосиф Бродски. В различни години тази песен е изпълнявана от Едит Пиаф, Аманда Лиър, Грета Гарбо, Патрисия Каас и много други. На Лили Марлен са посветени филми, тя дори си има паметник. В момента се снима филм за Марлене Дитрих, в който ролята й се изпълнява от Гуинет Полтроу, която пее същата тази песен.
Нито авторите, нито изпълнителите на „Лили Марлен“ имат обяснение как една обикновена песен станала толкова популярна. Както казва Лале Андерзен, „това е все едно вятърът да обясни как е станал буря“.
