ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

„Лили Марлен“ – една песен и една война

„Лили Марлен“ – една песен и една война

Чували ли сте тази песен? Днес тя звучи като позабравен ретро шлагер, но през Втората световна война е била любимата песен на войниците и от двете страни на фронтовата линия. Просто защото разказвала за онова, което ги свързва – любимото момиче някъде в тила, мястото за срещи и несигурната съдба. В онези години малко неща можели да проправят път между враждуващите страни така силно, но песента „Лили Марлен“ била абсолютен феномен. Текстът й бил преведен на 48 езика – включително и на латински! Дори днес, в дигиталната епоха, едва ли има песен с толкова много интерпретации.

Историята й започнала точно преди един век, през 1915 година в Берлин. Младият Ханс Лайп бил войник и очаквал всеки момент да го изпратят на фронта. Когато успявал да се измъкне от казармата, той се срещал едновременно с две момичета – Лили, дъщеря на бакалин, и медицинската сестра Марлен. Двете, разбира се, не знаели нищо една за друга. Една нощ, докато стоял на пост и мислел за своите момичета, Ханс написал стихотворението, с което влязъл в историята. Текстът за Лили Марлен, която чака своя любим все на същото място под фенера, станала най-големият хит на предвоенните и военни години в Европа. Впрочем, противно на предсказанията на песента, Ханс не загинал във войната. Той се върнал в родния Хамбург и станал известен и успешен журналист и писател. Но нищо от написаното по-късно не надминало по слава стихотворението „Лили Марлен“.През 1937 година певицата Лале Андерзен прочела текста в стихосбирката на Ханс Лайп и помолила композитора Норберт Шулце да напише музика към него. Лале била известна певица, наричали я „немската Едит Пиаф“. Въпреки това през 1938 година тя продала само 700 плочи с тази песен. Но започнала войната и популярността на „Лили Марлен“ нараснала главоломно. И въпреки че лично Гьобелс се опитал да забрани песента заради песимистичния край, това изобщо не помогнало. Лале Андерзен станала звезда. До края на живота си тя останала известна главно с „Лили Марлен“ и с огорчение казвала: „Аз пея една-единствена песен.“

Какво се случило през войната. На територията на окупирана Югославия се намирало немското радио „Белград“, което излъчвало емисии за немските войници на Балканите и в Северна Африка. Всяка вечер точно в 21,55 ч. „Лили Марлен“ звучала по радиото преди сигнала за отбой. Нищо чудно, че това станала най-популярната мелодия на радиостанцията. Същевременно я слушали и войниците от английската армия и те също харесали непретенциозната немска песничка. Да се слушат вражески хитове било недопустимо, така че песента била преведена на английски. Най-известната й изпълнителка от военно време – Марлене Дитрих – я изпълнявала винаги на концертите си пред войниците и на немски, и на английски. Текстът бил преведен на всякакви други езици, включително има руска версия на Йосиф Бродски. В различни години тази песен е изпълнявана от Едит Пиаф, Аманда Лиър, Грета Гарбо, Патрисия Каас и много други. На Лили Марлен са посветени филми, тя дори си има паметник. В момента се снима филм за Марлене Дитрих, в който ролята й се изпълнява от Гуинет Полтроу, която пее същата тази песен.

Нито авторите, нито изпълнителите на „Лили Марлен“ имат обяснение как една обикновена песен станала толкова популярна. Както казва Лале Андерзен, „това е все едно вятърът да обясни как е станал буря“.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...