ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Линкълн/Lincoln

Линкълн/Lincoln
Режисьор – Стивън Спилбърг, оператор – Януш Камински, музика – Джон Уилиямс, в главната роля Даниел Дей Луис, в останалите роли Сали Фийлд, Томи Лий Джоунс, Джоузеф Гордън-Левит, Дейвид Стратърн – обзалагам се, че до тук общият брой награди и номинации на екипа на филма е трицифрено число. И със сигурност скоро ще добавят в списъка си и още, а специално за Даниел Дей Луис поредният Оскар би бил напълно заслужен. Превъплъщението му като президента Линкълн е абсолютно – от интонацията до походката, всичко е толкова въздействащо, че както във всеки филм с този актьор, на екрана сякаш няма друг, освен него.
 
Филмът проследява само една малка част от живота на президента – последните четири месеца от живота му, когато изключително благодарение на личното си обаяние, мъдрост и воля, той успява да сложи край на робството с 13-тата поправка на конституцията и да приключи победно Гражданската война. Тези четири месеца са достатъчни да покажат колко огромна е понякога ролята на отделната личност в историята и защо Линкълн и до днес е икона в САЩ. Той е сладкодумен, спокоен и насмешлив, но зад тази фасада се крие проницателен ум, който гледа много напред във времето и е способен да вземе и защити решения, които е трудно да бъдат разбрани и от най-близките му хора. Даниел Дей Луис показва блестящо всичко това.
 
Хареса ли ми филмът? Всъщност, не колкото очаквах. Въпреки силната актьорска игра и хубавите диалози, филмът е прекалено дълъг – два часа и половина – и пълен с ненужни според мен лирични отклонения. Противно на историческата истина, в „Линкълн“ е съживен малкият син на президента (в действителност той умира три години преди това) и непрекъснато виждаме двамата – баща и син – в мълчаливи нежни сцени. За мен поне е ненужен този акцент върху „човешкото лице“ на великата личност. Освен това има намесени прекалено много второстепенни исторически фигури и за човек, незапознат в детайли с описаните събития, е малко досадно.
 
Безспорно това е един от най-интересните и монументални филми на годината, задължителен за всеки киноман и за изкушените от историята, все по-рядко се случва да научим толкова много за света, гледайки кино. И не на последно място - много е приятно да видим, че след сладникавия „Боен кон“, Спилбърг се завръща с филм, напълно достоен за огромния му талант.
 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...